Читать «Осмият ден» онлайн - страница 44

Първото бе от Джейк, който го информираше, че е продал своя картина. „Врътни една шайба, пич! За моя сметка!“

Второто беше от Кейли, която се обаждаше от Крайбрежието, за да му съобщи номера си в „Ойстър Пойнт Ин“. „Обичам те, Дани! Чао!“

После от майка му: „Обаждам се просто информативно. Да ти напомня, че във вторник заминаваме за Ирландия. Кевин знае как да се свърже с нас, ако искаш да ни чуеш. — И след това почти заговорнически: — Защо не дойдеш с Кейли, докато ни няма? Ще оставя ключовете на обичайното място, а Кептън — при госпожа Хъчинс“.

И накрая: „Дан? Здрасти, тук е Адел Сливински от «Римакс». Боя се, че трябва да ти съобщя лоша новина. Не знам дали сериозно искаш имота на Терио… освен ако не те интересува само земята… — Тежка въздишка. — Къщата вече я няма. Снощи е имало пожар и… е, сега там няма нищо. Но исках да знаеш, че имам друга оферта в същия район и мисля, че ще ти хареса“. После продиктува водопад от числа и затвори.

„Дотук беше с документите на Терио“ — помисли си Дани и остави телефона. Изправи се, отиде до прозореца, разтвори завесите и се загледа в улицата. „Започва да става страшничко. Първо Терио, после Пател, а сега и къщата. Много насилие. Въпреки че пожарът може да е вандалщина. Всъщност сигурно е така. Стара къща — никой не живее в нея. Странни истории за «гроб в мазето». Сигурно са били хлапетиите от квартала.“

Успокоителна хипотеза, в която му се искаше да повярва. Представи си как се навиват хлапетата, мятат се в колата и отиват в къщата на Терио. „Диваци. Сигурно са някакви диваци — видели са къщата по телевизията, чули са страшните истории и са решили да си направят свой филм на ужасите. Влезли са вътре, купонясали са, може би са запалили свещи и… избухнал пожар. Кой знае какво се е случило?“

Заспа към десет, седнал пред включения на Си Ен Ен телевизор с вдигнати върху масичката крака. В полунощ група крещящи по улицата пияни американци го сепна от кошмарен сън.

Изобщо не си спомняше какво е сънувал — само че е било кошмар. Не помнеше и как се е съблякъл и си е легнал. Към шест сутринта, когато слънцето грейна през прозореца, Дани беше в леглото.

Още бе прекалено рано, затова излезе да потърси „Хералд трибюн“ с мисълта, че може да има нещо за Джейсън Пател. Повечето магазини бяха затворени, но намери вестникарска будка на Виа дел Корсо. Купи си вестник и влезе в едно кафене на Пиаца Колона.

Там дълго стоя до касата, наблюдавайки как стават нещата. Първо плащаш, после касиерката предава поръчката на един от барманите и отиваш да си я вземеш.

Заведението беше бъкано с търговци и продавачки, бизнесмени на път за работа и двама италиански войници с пера на шапките. Трима мъже в мръсни сини гащеризони — трябва да бяха работили нощна смяна — играеха карти в ъгъла и пиеха кафе с бренди. Хората бяха жизнерадостни и усмихнати. Слънцето ярко светеше. Всичко бе съвсем различно от Вашингтон и го изпълни с енергия. Ако успееше да уреди разговора с Инзаги, следобед можеше да отиде в Сикстинската капела, да се разходи във Вила Боргезе, да купи подарък за Кейли…