Читать «Осмият ден» онлайн - страница 43

— Ciao! Avete raggiunto Inzaghi. Non posso ora venire al telefono…

Единствените думи, които разбра, бяха „чао“, „Инзаги“ и „телефон“, но схвана смисъла. Монаха го нямаше. Щеше да му се обади на сутринта.

Нямаше какво друго да прави. Отец Инзаги бе единствената причина за пристигането му в Рим. Ако не се намираше в града или откажеше да се срещнат, е… в такъв случай клиентът на Белцер щеше да е изхарчил много пари за нищо. „Което си е негов проблем, помисли си Дани. Нищо не мога да направя.“ Единствено от Белцер зависеше дали ще остане в „Дингилтера“ ден, седмица или месец и през няколко часа ще се обажда на същия номер.

Той взе бутилка минерална вода от минибара, отпусна се на стола пред телевизора и запревключва каналите с дистанционното. Скоро беше погълнат в драмата на мач за купата на УЕФА, без да го интересува, че е игран преди няколко месеца. Някъде през второто полувреме телефонът иззвъня и той разсеяно отговори:

— Да?

— Господин Крей? — Женски глас, но гърлен и със слаб акцент.

Той изключи звука на телевизора.

— Тук е Дани Крей.

— Обажда се Паулина Пасторини — вашата преводачка. Струва ми се, синьоре Белцер ви е предупредил, че ще се свържа с вас.

— Хм, даа!

— Е, първо — добре дошъл в Рим…

— Благодаря…

— … и второ, мога ли да ви помогна с нещо? Имате ли всичко, от което се нуждаете?

— Май че да — отвърна Дани, — но… опитвам се да се свържа с един човек…

— Да?

— Да. Имам малък проблем. Той е монах. И предполагам, че работи във Ватикана.

— Да?

— Е, имам телефонния му номер, но ми отговаря телефонен секретар. И е на италиански, естествено, затова…

Тихо подсмихване — много секси.

— Ако искате… мога да му се обадя от ваше име. Да проверя дали знае английски.

Дани се замисли за миг и се намръщи.

— Малко е сложно — отвърна той.

— Разбирам. Нашият приятел ми обясни. Но това не представлява проблем. Просто ще кажа, че ви помагам да уредите нещата.

— Ами…

— Търси го „инспектор Мълър“, нали?

— Да.

— Тогава ще му се обадя утре сутрин — заяви преводачката.

— Чудесно. — Той се опита да скрие недоволството в гласа си, но знаеше, че не е успял напълно. Смущаваше го фактът, че преводачката знае за „инспектор Мълър“ — макар че, естествено, тя трябваше да го знае.

— Просто ще ви уговоря среща — каза жената. — С мен, ако не знае английски, или без мен, ако знае. Съгласен ли сте?

— Да.

— Тогава се разбрахме. Ами вие? Утре… свободен ли сте?

— Като птица — отвърна Дани.

— Моля?

— Казах, че съм волен като птица.

Пак онзи смях, мелодичен ромон.

— Разбира се. Извинете ме, но на италиански нямаме такъв израз. И слава богу, защото повечето птици в Рим са гълъби и е много трудно да ги наречеш „волни“. Те са просто… как се казва… бездомни.

Беше негов ред да се засмее.

След като приключи разговора, Дани си отвори втора бутилка минерална вода и се обади в Щатите, за да прослуша съобщенията на телефонния си секретар.