Читать «Осмият ден» онлайн - страница 26
Джон Кейз
— Стаята е адски подходяща, ако имате библиотека — сподели Адел. — С всички тия лавици.
— Много ли четете, Адел? — попита Дани.
— Да — отвърна тя. — Чета новата книга на Маргарет Атууд…
Като се преструваше на заинтригуван и издаваше съответните звуци, Дани извади един том от лавицата и го разтвори. Прочете първото изречение, което му попадна: „Нанотехнологията е изкуството и науката на изграждането на сложни, практични устройства с атомна точност“. „Хммм, виж ти“ — помисли си той.
Но всъщност си мислеше, че това са извънредно странни книги, които едва ли са свързани с професионалната област на Терио. А като че ли не бяха свързани и помежду си. Професорът се бе занимавал с религиознание, а всичко това се отнасяше за… за какво? За магьосничество и техника ли? За алхимия и молекулярна биология? Сякаш Терио е бил шизофреник, стъпил с единия крак в средновековието, а с другия — в трихилядната година.
Адел кихна и прекъсна монолога си.
— Апчи!
— Наздраве.
Тя полузасрамено се усмихна и се обърна към изхода. Но Дани не я последва и жената спря на вратата.
— Тази стая ви харесва, нали?
— Чудех се за компютъра — каза Дани и посочи с ръка. — Какво ще стане с него, когато продадете къщата?
— А, ще бъде продаден на търг — отвърна Адел, извади книжна кърпичка от чантата си и си избърса носа. — Струва ми се, че с това се занимават „Лоус“.
— Ами кантонерките? — попита Дани, небрежно отвори едно от чекмеджетата и надникна вътре.
— Както казах…
„Картотека. Подредена по азбучен ред. С табелки.“
— Всичко ще бъде продадено — бодро заяви тя.
— Ясно.
Адел се завъртя на токове и Дани трябваше да я последва.
Обиколиха спалните на втория етаж и надникнаха на тавана, който беше почти празен. После се върнаха долу и излязоха навън.
— Какво мислите? — докато заключваше, попита тя.
Дани одобрително се усмихна.
— Много е хубаво, но… ами мазето? — Спокойно можеше да хвърли един поглед.
Агентката широко му се усмихна.
— Щом искате — отвърна тя и заобиколи отстрани. Когато приклекна да отключи катинара, Адел с внезапна загриженост го погледна. — Не сте суеверен, надявам се.
Дани озадачено поклати глава.
— Господин Терио… е починал… в мазето — поясни тя.
— Наистина ли?
— Пишеше го във вестниците — каза Адел. — Самоубийство.
Той потръпна.
— Някои хора се страхуват от такива неща — прибави жената.
Дани се наведе да й помогне да вдигнат вратата, която се отвори със стържене на ръждив метал. Адел предпазливо се спусна по стъпалата и включи висящата на тавана крушка, която едва замъждука.
— Трябваше да сменя крушката — измърмори тя. И имаше право. Мазето беше мрачно и сиво. — Както и да е. Виждате, че помещението е чудесно! Има много място за лавици — или ако го довършите, можете да поставите маса за билярд. Женен ли сте?
