Читать «Осмият ден» онлайн - страница 27

Дани поклати глава.

— Още не — отвърна той и направи няколко крачки напред в тъмното. Очите му бавно се приспособиха към сумрака и той видя полуразрушената стаичка, в която бе завършил дните си бившият собственик.

— Тезгяхът е много хубав — задудна Адел с надеждата да привлече вниманието му. — Здрав като скала и… не съм питала, но съм сигурна, че върви с имота.

Дани отново закима, без да я слуша. Искаше да разгледа стаичката (или онова, което беше останало от нея), но нещо го спираше. В гърдите му закипя адреналин и изведнъж му се стори ужасно задушно. За миг се задуши.

Агентката се завъртя на токове и се заизкачва по стъпалата.

— Е, това е — изчурулика тя.

Дани с облекчение я последва към мерцедеса. По пътя минаха покрай отворена кофа за смет и той видя, че е полупълна.

— Божичко! — възкликна Адел. — Смятате ли, че от общината ще я вдигнат, ако им се обадя?

— Сигурно. — Дани затвори капака и я задърпа след себе си. Кофата беше на колела, но трудно се придвижваше по чакъла и тротоара.

Когато се върнаха в офиса й, Адел повика такси по мобилния си телефон. После му даде папка с информация за имота, за която с телбод бе закрепена визитката й. Накрая протегна ръка с широка усмивка.

— Помислете си — каза му тя. — И ми се обадете, ако имате въпроси.

Трябваше му близо час, за да се прибере в апартамента, но когато пристигна, завари пред вратата пакет с книгата, поръчана от alibris.com. Дани я хвърли на бюрото си и видя, че на пода — където го беше изплюла машината — го очаква факс.

Факсът бе от брокера в Дейтона. Първата страница беше фактура за „бизнес услуги: 425.15 долара“. Петнадесетте цента го учудиха, но втората страница съдържаше нужната му информация: списък на междуградските и международните разговори, които Терио бе водил през последния месец от живота си. Бяха посочени часът, датата и продължителността на всеки разговор, наред с името на абоната.

Списъкът бе кратък, но Дани видя, че в деня преди смъртта си професорът е провел доста разговори — при това само с три града: Осло, Истанбул и Пало Алто.

Тази странна комбинация го накара да се замисли. Пало Алто и Истанбул бяха като Хелън Келър и Силвестър Сталоун. Прибавяш Осло в сместа и получаваш… чичо Скрудж. Какво ги свързваше?

Погледна имената. В Истанбул бяха посочени абонатите Реми Барзан и агенция Франс Прес. В Пало Алто следите водеха към някой си Джейсън Пател. А номерът в Осло принадлежеше на Оле Гунар Ролвааг в института „Осло“. Нито едно от тези имена не му говореше нищо, но Турция бе изплувала и преди — при това наскоро. Погледна през прозореца и се опита да си спомни. И след малко успя. Секретарката в „Джордж Мейсън“. Тя му беше казала, че допреди два месеца Терио е бил в едногодишна отпуска, която прекарал „в Анкара или там някъде“. И в Рим.

„Значи разговорите са били свързани с проучванията му“ — реши Дани. Поне това изглеждаше очевидно, тъй като Пало Алто означаваше Станфордския университет, а Истанбул… е, сигурно там бе провеждал проучванията си. Ония неща за ислямския мистицизъм и Черното писание (или нещо подобно).