Читать «Осмият ден» онлайн - страница 2

Естествено, нямаше да стане точно така. При тези обстоятелства можеха най-много да почукат на вратата, да обиколят къщата, да поговорят със съседите — не че имаше съседи, доколкото виждаше Дилейни.

Полицаите слязоха от колата, като се оглеждаха и ослушваха. На юг изтътна гръмотевица, чуваше се далечното бръмчене на околовръстното. Полянов се ухили и запя с гъгнивия си баритон:

— На помощ се притичваме отново…

— Хайде да си свършим работата — изсумтя Дилейни и се запъти към къщата.

Минаха покрай стара тойота „Такома“ в дъното на отбивката, паркирана с каросерията към вратата, като че ли собственикът беше товарил или разтоварвал нещо. Двамата полицаи прекосиха буренясалата морава и се приближиха до входа.

Чукалото бе от ковано желязо и имаше форма на водно конче. Полянов почука силно.

— Има ли някой?

Тишина.

— Има ли някой? — Той наклони глава и внимателно се заслуша. След като не получи отговор, натисна бравата, установи, че е заключена, и сви рамене. — Да минем отзад.

Заобиколиха къщата, като спираха, за да надничат през прозорците.

— Оставил е доста лампи включени — отбеляза Дилейни.

Зад къщата минаха покрай зеленчукова градинка — домати и чушки, тиквички и фасул — може би доскоро грижливо поддържана, но сега беше буренясала. Поляков почука четири-пет пъти по дървената рамка на мрежата на кухненската врата.

— Има ли някой? Господин Терио? Тук ли сте?

Нищо.

Или почти нищо. Жужаха жътварки, в далечината се носеше бръмченето по шосето. Имаше още нещо, нещо… Дилейни наклони глава и наостри уши. Чу… смях. Или по-точно не смях, а… запис на смях.

— Телевизорът работи — след малко каза той.

Поляков кимна с глава.

Дилейни въздъхна. Нямаше да успее за мача. Предчувстваше го.

Нищо не можеха да направят. Вратите бяха заключени и нямаха заповед за обиск. Никакви сериозни данни за медицински проблем, още по-малко за насилие. Но наистина беше подозрително и тъй като вече бяха дошли, спокойно можеха да поразгледат наоколо по-внимателно.

Поляков се запъти към вестниците, приклекна и ги прегледа. Най-старият носеше дата 19 юли — преди повече от две седмици.

На няколко крачки от него Дилейни проверяваше пикапа. На предната седалка намери избеляла и сгърчена от слънцето касова бележка за покупка в брой от магазин за строителни материали. И тя носеше дата 19 юли: десет чувала цимент, сто и тридесет бетонни тухли, мистрия и пластмасова кофа.

— Любител на движението „направи си сам“ — отбеляза той и показа касовата бележка на Поляков, после влезе в полицейския автомобил да си вземе бележника.

— Ще проверя от другата страна на къщата — каза Поляков.

Дилейни кимна и се облегна на колата, за да запише наблюденията. Не че имаше много за писане.

3 август

К. Терио

Причърман Лейн 2602

Най-стар вестник — 19 юли

Касова бележка от магазин за строителни материали със същата дата.

Той си погледна часовника и записа часа — 17:29. Всичко това бе загуба на време, както и да го погледнеше човек. През десетгодишната си служба в управлението се беше отзовавал на поне двеста такива сигнала и в девет десети от случаите изчезналият се оказваше оглупял старец или пиянде. От време на време попадаха на някой мъртвец, проснат на пода в банята или седнал на фотьойла си. Тия случаи не бяха истинска полицейска работа, а по-скоро нещо като задължение на разсилния.