Читать «Осмият ден» онлайн - страница 6

И ако наистина бе самоубийство, както смяташе патологът — тази мисъл запъпли в главата му като изпълзяло от канал насекомо — цялата тази история ставаше още по-страшна.

Защото този човек, Терио, очевидно беше променил намерението си. Дилейни бе убеден в това. Първото нещо, което беше осветил лъчът на фенерчето му, бяха ръцете на мъртвеца — или останките от тях. Пръстите представляваха чуканчета, ноктите бяха изтръгнати, разкъсаната плът бе покрита със засъхнала кръв.

Опитвал се е да излезе, реши Дилейни. Да пробие дупка в стената.

2.

Сатурнът на Кейли е стабилна кола, помисли си Дани. Намираха се на осем километра от Нагс Хед и пътуваха обратно към Вашингтон със сто километра в час, а дори не се чуваше пътят под гумите. Всъщност не се чуваше абсолютно нищо. И тъкмо това бе проблемът, естествено. Седнал на предната дясна седалка и отправил поглед към равнинния пейзаж на Каролина, Дани беше обект на типично Многозначително Мълчание.

Което изобщо не бе честно. Страхотно си прекараха във вилата. Само двамата, на един хвърлей от плажа. Караха неговия сърф, плискаха се във вълните и се пекоха на слънце. В две от петте нощи танцуваха до два сутринта. Вечеряха на свещи, играха миниголф и дълго се разхождаха на плажа по залез. Сега беше време да се прибират и мълчанието на гаджето му бе като студен фронт откъм Канада.

Не й беше направил предложение.

След всички залези и бурния секс той пак не й бе направил предложение. Започваше да й писва, Дани разбираше. Бяха заедно от три години, все още лудо влюбени, но той просто не можеше да го направи. „Проблемът е, че аз съм прекалено вятърничав, а тя е прекалено целенасочена“ — каза си Дани. С други думи, Кейли беше завършила бизнес колеж преди година и печелеше осемдесет бона годишно, докато той бе завършил художествена академия преди четири години и печелеше осемдесет кинта на ден.

Младши мениджър в „Джон Голт Фънд“, Кейли беше родена работохоличка и бачкаше по шестдесет часа седмично, без да се оплаква. Даже на почивка всеки ден ставаше в седем, за да отмъкне един от четирите броя на „Уолстрийт Джърнъл“ от единствената будка за вестници в града. По два пъти на ден си проверяваше имейла в местната библиотека и многократно я бе хващал да гледа Ем Ес Ен Би Си с изключен звук.

За нея правенето на пари беше изкуство и игра, също толкова увлекателно и нюансирано като балета за професионалната балерина. Не и за Дани, който обичаше да се шегува, че е надраснал парите — истински artiste.

Което донякъде бе вярно — поне това за парите. Повечето от малкото му пари не бяха от изкуство. Работеше почасово в една галерия, което му даваше „връзки“, но не му осигуряваше много повече от минималната заплата. Истинските пари идваха от двадесет и петте долара на час, които печелеше във „Фелнър Асошиейтс“ — голяма детективска фирма във Вашингтон. Детективската работа беше лесна, макар и досадна: обикновено събираше сведения в Борсовата комисия, ровеше се в съдебни архиви и разпитваше третостепенни източници във връзка с различни сливания на компании и съдебни спорове. Доколкото можеше да прецени, „Фелнър Асошиейтс“ почти винаги бяха на страната на „лошите“ — обстоятелство, с което фирмата се гордееше. Защото парите бяха точно при „лошите“, естествено, където обичаха да пускат корени „Фелнър Асошиейтс“.