Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 96

— Вие май знаете нещо за капитан Хедрок. Мога ли да попитам какво?

Кой знае защо, въпросът му накара принц Дел Куртин да го изгледа изненадано.

— Мислех — отговори вежливо той, — че с вашия ум отдавна сте разбрали колко прави две и две, колкото и необичаен да е начинът, по който стигате до подобен отговор. Или вие сте единственият от всички жители на Слънчевата система, който не знае какво се случи тази нощ? Къде бяхте след 7:45?

Гониш трепна. За да запази мозъка си свеж за тази среща, той беше дошъл в Имперския град доста по-рано. В 7:30 беше влязъл в малък ресторант. Излязъл бе след час и половина и бе играл до 11:53. След това се бе разхождал без цел и посока. Съзнателно не се бе интересувал от новини, така че наистина не знаеше нищо. Дори половината свят да бе унищожен, той нямаше представа за това. Принц Дел Куртин междувременно продължаваше:

— Вярно е, че по традиция в подобни случаи името се пази в тайна, но…

— Принце! — прекъсна го императрицата. Всички сепнато я погледнаха, а тя продължи с мрачна решителност: — Не казвайте нищо повече! Тук нещо не е наред. Зад тези въпроси относно капитан Хедрок се крие нещо по-сериозно. Пък и те имат косвено отношение към историята с гиганта.

Но и тя, изглежда, бе разбрала, че предупреждението й е дошло твърде късно. Затова спря, изгледа Гониш и погледът в очите й накара сърцето му да се свие от съчувствие. Никога досега не бе гледал на императрица Ишер като на човешко същество. Но нямаше място за жалост. Гониш рязко вдигна ръка пред устата си, дръпна нагоре ръкава и отчетливо произнесе в скрития там микрофон:

— Капитан Хедрок се намира в покоите на императрицата…

Тримата мъже бяха много бързи. Те едновременно скочиха върху него и го събориха на пода. Гониш не се съпротивляваше. Изпитваше странното облекчение, че и него го чака смърт — също като приятеля му, когото беше предал, изпълнявайки висшия си дълг.

15.

Разрушенията се състояха в пробив в стената на главния коридор на двореца и няколко зеещи дупки от енергийни оръдия из местата, където се бяха водили битки.

Седнал до императрицата, принц Дел Куртин загрижено я убеждаваше:

— Не е ли по-добре да поспите, ваше величество? Вече е четири през нощта. Оръжейните магазини не отговарят на настойчивите ни запитвания, така че в момента просто няма какво да направим за вашия съпруг… капитан Хедрок.

Тя вяло махна с ръка, заповядвайки му да спре. В главата й се въртеше една мисъл — толкова ясна и отчетлива, че изглеждаше почти материална, но едновременно с това толкова болезнена, че бе като къс от ада: трябваше да го върне, каквото и да й струваше това, трябваше да си върне Хедрок. Странно как точно тя, която считаше себе си за хладна, пресметлива, уравновесена и толкова нечовешки аристократична, когато ситуацията се изостри до крайност, се оказа като всички останали влюбени жени. По какъв необясним начин емоционалното й обвързване с един мъж бе променило сякаш самата биохимия на целия й организъм. Когато Хедрок бе въведен в покоите й в шест часа предната вечер, тя вече беше взела решение. Смяташе това решение за династическо, предизвикано от необходимостта Ишер да има престолонаследник. Но всъщност никога не си бе представяла като негов баща някой друг освен Хедрок. Още при първата си аудиенция преди осем месеца той съвсем хладнокръвно й беше заявил, че е дошъл в двореца с единствената цел да се ожени за нея. В първия миг това я бе развеселило, после я бе ядосало, а накрая разгневило, но случаят го бе поставил в много специална категория: той беше единственият човек, осмелил се да й поиска ръката. Всъщност чисто психологически погледнато, нещата бяха много прости, макар понякога тя да бе изпитвала съжаление към тези, които имаха амбицията или изпитваха желание. Дворцовият етикет им забраняваше да говорят на тази тема. Традицията повеляваше, че тя трябва да попита. Тя никога не го бе правила.