Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 98

Малко по малко тя започна да се отърсва от обзелото я мрачно настроение. Едва сега осъзна, че бяха изпреварили ремонтните машини и вече вървяха сами по разрушения коридор. Мислите й престанаха да се въртят в кръг и тя най-сетне беше в състояние да се огледа. Разбра, че трябва бързо да оценят пораженията и после да се действа без никакво забавяне. Изправена пред конкретна и изпълнима задача, тя огледа разбитите стени на коридора. Зелените й очи проблеснаха. Превръщайки се отново в онази, която беше допреди едно денонощие, Инелда отбеляза саркастично:

— Ако съдя по наклона на лъчевите удари, по-голямата част от повредите са нанесени откъм нашата страна, може би с изключение на първия пробив в главната стена…

Единият от съпровождащите я офицери кимна мрачно:

— Единствената им цел беше капитан Хедрок. Използваха особен парализиращ лъч, от който нашите войници се търкаляха като кегли. Хората вече се възстановяват, без никаква следа от трайни поражения, също както направи капитан Хедрок с генерал Грал на онзи обяд преди два месеца, когато всички помислихме, че е умрял от сърдечен удар.

— Но какво се е случило? — остро попита тя. — Доведете някой, който е видял всичко. Капитан Хедрок не спеше ли, когато ни атакуваха?

— Неее… — офицерът видимо се затрудняваше какви думи да използва. — Не, ваше величество, той беше долу при гробниците.

— Къде?

Военният явно не бе никак щастлив, че точно на него му се налага да разказва тази част от историята.

— Ваше величество, щом вие и свитата ви напуснахте двореца, капитан Хед… вашият консорт…

— Наричайте го просто принц Хедрок, ако обичате — нетърпеливо го прекъсна тя.

— Благодаря, ваше величество. Принц Хедрок слезе при гробниците, влезе в една изоставена работилница, свали част от едната стена…

— Какво е направил? Не, по-добре продължете.

— Да, ваше величество. Естествено, предвид новото му положение в двореца охраната му помогна да свали една секция на металната стена, да я пренесе до асансьорите и да я качи в коридора.

— Така ли?

— После войниците ми докладваха, че стената не тежала, но някак странно се съпротивлявала на пренасянето. Парчето било половин метър широко и два метра високо и когато кап… принц Хедрок минал през него и изчезнал, а после се върнал, то…

— Какво, какво? Полковник, чувате ли се какво говорите?

Офицерът се поклони.

— Извинявам се за объркания начин, по който разказвам, госпожо. Всъщност аз не съм видял всичко това, но сглобих картината от няколко различни рапорта. Естествено, подсъзнателно отдавам предпочитание на онова, на което съм бил свидетел лично. Аз го съгледах да минава през свалената секция от стената, пак аз го видях да изчезва и отново аз го зърнах да се връща минута по-късно.