Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 95

И-човекът се поклони дълбоко и отговори:

— Готов съм.

Без повече думи те влязоха в едно луксозно обзаведено помещение и седнаха. Гониш не бързаше да зададе въпросите, които го интересуваха. Най-странното бе, че след всяко споменаване на Хедрок настъпваше мълчание. Когато това се случи няколко пъти, Гониш се изненада. Накрая, вече сериозно обезпокоен, той се облегна, спря поглед последователно върху лицата на тримата мъже и жената и, внимателно подбирайки думите си, заяви:

— Имам усещането, че криете нещо.

Знаеше, че не го правят съзнателно. Тези хора просто не можеха да заподозрат, че той се интересува само от Хедрок. Но между тях сякаш съществуваше негласно споразумение да не казват нищо, което би могло да има отношение към този човек.

Някой трябваше да му отговори и го направи принц Дел Куртин:

— Уверявам ви, че се заблуждавате, господин Гониш. Ние четиримата разполагаме с цялата постъпила информация за гиганта. Вероятно някъде в главите ни са заровени факти от миналото, които биха могли да доведат до разкриване на самоличността му. Трябва само да ни зададете правилния въпрос и ние с готовност ще ви отговорим.

Звучеше правдоподобно. Разговорът се оказваше по-труден, отколкото бе очаквал, и колкото и да бе опасен подобен ход, изглежда се налагаше да разкрие картите си. Стигнал до този извод, Гониш бавно каза:

— Грешите, ако мислите, че сте единствените надеждни източници на информация. Има един човек, може би най-великият, живял някога, за чиито необикновени способности Оръжейните магазини едва отскоро започват да се досещат. Говоря за Робърт Хедрок, капитан от армията на ваше величество.

За изненада на Гониш, императрицата се наклони към него. Погледът й гореше, а устните й развълнувано се бяха разтворили.

— Искате да кажете — прошепна тя, — че според Оръжейните магазини Робърт… капитан Хедрок, е един от най-великите мъже в света? — Без да изчака отговора, тя се обърна към принц Дел Куртин и възкликна: — Виждаш ли?

Принцът се усмихна и спокойно отговори:

— Ваше величество, моето мнение за капитан Хедрок винаги е било изключително високо.

Жената отново се обърна към Гониш и с неестествено официален тон произнесе:

— Ще се погрижа капитан Хедрок да бъде уведомен за желанието ви колкото може по-скоро да разговаряте с него.

Тя знаеше! Това бе съвсем ясно. Що се отнасяше до останалото… с чувство на съжаление Гониш се облегна на креслото си. Щяла да уведоми Хедрок, значи? Представяше си насмешката, с която Хедрок щеше да посрещне съобщението й. Гониш бавно се изправи. Ситуацията рязко се бе усложнила… всъщност положението му бе станало безнадеждно. Светът на Оръжейните магазини имаше готовност да действа въз основа на резултата от тази среща. А той все още не разполагаше с нищо.

Едно бе ясно: тези хора имаха също толкова силно желание да се отърват от гиганта, колкото Оръжейните магазини държаха да заловят Хедрок. Най-ироничното бе, че смъртта на Хедрок решаваше незабавно и двата проблема. Гониш направи усилие да се усмихне максимално естествено и подметна: