Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 94

Междувременно бе станало време да влезе и да се огледа.

Интериорът замайваше посетителя с градини, фонтани и различни игри. Беше по-просторно, отколкото изглеждаше отвън. Тълпата се състоеше от мъже и жени в приблизително равни пропорции. Много от жените носеха маски. За Гониш бе очевидно, че императрицата на Ишер щеше да бъде само една маскирана жена. Той поспря пред една игра, която се състоеше в ослепителното блясване на числа върху тъмна кадифена повърхност, и се опита да анализира с могъщия си мозък структурата на играта. Накрая удовлетворен заложи по десет кредита на три числа.

Числата заподскачаха, подреждайки се в различни геометрични фигури. След малко ритъмът се успокои и остана единствена колона от три числа. Крупието с монотонен глас обяви:

— 74, 29 и 86 при залог седемнайсет към едно.

Гониш прибра 510 кредита, а крупието смаян го изгледа.

— Знаете ли — позволи си той да изкоментира печалбата, — откакто стоя зад масата, това е едва вторият път, когато някой печели и на трите числа.

— Превъзходство на духа над материята — поусмихна се И-човекът и отмина. Усещаше как погледът на крупието се забива в гърба му. Печалбата не го развълнува особено, защото той търсеше игра, която да е извън необикновените му възможности. Оставаха му само двайсет и пет минути, за да я намери. След малко стигна до голяма машина с топки и сложна система от колела, поставени в други колела. Топките бяха шейсет на брой, всички номерирани, тръгваха отгоре и докато колелата се въртяха, се спускаха, преминавайки от едно колело на намиращото се под него. Колкото по-надолу стигнеха, толкова повече се плащаше, но горната половина не носеше никаква печалба, а само малко стигаха по-надолу.

Гониш бързо установи, че вълнението е в това да заложиш на топка и затаил дъх да я проследиш докъде ще се спусне. Оказа се, че играта е прекалено проста за него. Четири последователни игри неговата топка беше последната отпаднала. Гониш прибра печалбата си и премина нататък. След малко стигна до проста сфера от две половини — светла и по-тъмна. В сферата имаше източник на светлина, който в един момент изпускаше лъч през някоя от половините. Трябваше да се познае през коя.

И-човекът проследи развоя в течение на няколко минути. Нито веднъж не успя да предскаже изхода със сигурност. След малко реши все пак да играе. Първия път заложи на бяло, изхождайки от принципа, че бялото е символ на чистота. Бялото загуби. Той изгледа как прибират парите му и реши да забрави за чистотата. Този път загуби тъмното. До него някой се изсмя — плътен женски глас, който миг по-късно изрече:

— Господин Гониш, надявам се, че ще се справите с гиганта по-добре, отколкото с тази игра. Моля ви, последвайте ме.

Гониш се обърна. Зад него стояха трима мъже и жена. Единият от мъжете беше принц Дел Куртин. Лицето на жената зад маската изглеждаше издължено, а онова, което се виждаше от устата, определено издаваше фамилията Ишер. През отворите искряха зелени очи, а познатият плътен глас правеше идентификацията пълна.