Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 93

Ако това бе истина, значи бе дошло времето да използва едно от тайните си изобретения. Като начало трябваше да извърши малка разходка. Следващите дванайсет часа щяха да бъдат решаващи и големият въпрос бе дали съществата-паяци щяха да го оставят да действа.

Засега те с нищо не показваха съществуването си.

14.

Топлата нощ бе като ден. Гониш вървеше, облян от светлина, по дългата знаменита улица, известна под името „Авеню на късмета“, която сияеше като скъпоценен камък. Край него припламваха приканващи надписи:

Погледът на Гониш се спираше и на други подобни: РУБИНЕНИЯТ ДВОРЕЦ, ЗЛАТНИЯТ ДВОРЕЦ, ИЗУМРУДЕНИЯТ ДВОРЕЦ, един от друг по-крещящи и по-обещаващи. Накрая стигна до мястото, което търсеше:

И-човекът спря и мрачно се усмихна. Колко подходящ бе изборът на императрицата, решила да се срещнат в едно от принадлежащите й заведения, предназначено да се грижи за потребностите на масите. Задачата му бе „проста“: да разбере дали тя знае къде се намира Хедрок, да измъкне тази информация от нея и да оцелее.

Гониш се загледа в тълпите от предимно млади хора, които влизаха и излизаха от празнично осветените игрални домове. Смехът им сякаш правеше великолепната нощ по-богата на усещания. Всичко изглеждаше привидно нормално, но той продължаваше да стои, взирайки се в лицата на минувачите, вслушвайки се в разговорите им, анализирайки характерите им — и не след дълго прозря каква е реалността. Наоколо гъмжеше от агенти на Империята.

Това нито го изненада, нито го развълнува. Съветът на Оръжейните магазини бе настоял срещата да бъде на публично място. Беше повече от естествено, че тайната полиция на правителството ще се погрижи за безопасността, а и императрицата едва ли държеше да се разбере, че преговаря с Магазините толкова скоро след появата на гигантите. Бяха се споразумели за 2:30 през нощта. Сега беше — Гониш погледна за всеки случай часовника си — точно 1:55.

Усмихна се горчиво. Беше негов дълг да се опита да постави капан на Хедрок. След анализ на посланието бе установено, че зад гигантите стои именно Хедрок, и това — напълно обяснимо според Гониш — бе засилило до крайност страха на Съвета от този човек. Хедрок бе показал на практика чрез своите действия, че е опасен, и понеже не бе направил опит да обясни целите си, когато му бе дадена възможност да го стори, трябваше да бъде приет за виновен без нужда от повече доказателства.

Немислимо бе човек, познаващ тайните на Оръжейните магазини, да остава толкова дълго на свобода. И ако императрицата знаеше къде се намира той — а точно такова бе убеждението на Съвета — тази информация трябваше ловко да бъде измъкната по време на срещата, предложена от самата нея. Приятелят й Хедрок трябваше да умре.