Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 88

Чувството на безпокойство в нея се засилваше. Но тя все още не можеше да се досети накъде бие той. Колебаеше се как да реагира. Принцът невъзмутимо продължи:

— Инелда, вие сте на трийсет и две години, все още неомъжена. Витаят слухове — извинете ме, че споменавам за тях — за стотици ваши любовници, но аз знам, че в това няма нищо вярно. Ще ви го кажа съвсем направо: отдавна е време да се омъжите.

— Да не би да ми предлагате — попита тя с разтреперан глас — да свикам всички младежи и да им предложа да се състезават в извършването на различни подвизи, за да избера накрая онзи, който приготвя най-вкусен пудинг?

— Това е излишно — спокойно отговори принцът. — Вие вече сте влюбена.

Хората край масата се раздвижиха. Появиха се усмивки. Лицата станаха по-приветливи.

— Ваше величество — осмели се да проговори един от присъстващите, — това е най-хубавата новина, която сме чували от… — Изглежда беше видял изражението й, защото се запъна и замълча.

— Принце, аз съм изумена — каза тя, без да обръща внимание на прекъсването. — И кой е щастливецът?

— Става дума за вероятно един от най-забележителните мъже, който съм срещал, мъж, който притежава очарование и нежност въпреки невероятната си жизненост и който е напълно достоен кандидат за ръката ви. Той дойде в двореца преди осем месеца и вие бяхте силно впечатлена от него, но за нещастие поради миналото му — говоря в политически смисъл — във вашето съзнание се започна борба между държавните нужди и, така да се каже, вашите пристрастия.

Вече беше разбрала за кого говори, но се опита да го разубеди.

— Предполагам нямате предвид онзи млад човек, когото заповядах да обесят преди два месеца, но когото впоследствие помилвах?