Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 86

Тя спря за момент, колкото да си поеме дъх, и си спомни какво бе казал принц Дел Куртин преди малко. Погледна го смръщена.

— Значи говоря като оплакваща се съпруга, която е прахосала всички пари на съпруга си, така ли, братовчеде?

И отново спря. Този път си спомни облекчението, изписано на лицата на всички членове на кабинета след думите на принца. Изведнъж осъзна нещо, което не й бе хрумвало досега. Онова, което се бе случило, можеше да бъде окачествено като персонално обвинение пред целия кабинет.

— Дявол да го вземе! — избухна тя. — Значи аз съм виновната? Аз пръскам парите на правителството като безотговорна домакиня…

И пак спря, за да си поеме дъх. В същия момент терминалът й се включи и се чу глас:

— Ваше величество, получихме спешна новина от Средния запад. Гигантско човешко същество, високо петдесет метра, опустошава деловия център на град Денар.

— Какво?

— Ако желаете, ще ви покажа видеозаписа, с който разполагаме. Гигантът бавно отстъпва пред атакуващите го мобилни войскови части.

— Няма нужда… — Тонът й беше хладен и решителен. Тя помисли за миг и продължи: — Сигурно е робот, създаден от някой луд. Флотата ще се справи. В момента не мога да се занимавам с това. Докладвайте ми по-късно.