Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 89

Принц Дел Куртин се усмихна.

— Признавам, че малко рязкото ви отношение към него ме озадачи в началото, но после разбрах, че и това е проява на вътрешния конфликт, който ви разкъсва.

Инелда безстрастно го контрира:

— Не си спомням да възразихте срещу заповедта ми за екзекуция.

— На първо място, никой не ме попита. От друга страна, поради моята лоялност към бас, както и заради вашите основателно звучащи обвинения срещу него, аз не бях обективен. Едва по-късно разбрах, че всичко има едно-единствено обяснение.

— Не вярвате, че съм била искрена, когато дадох заповедта?

— В нашия свят хората непрестанно унищожават онези, които обичат — въздъхна принцът. — Те дори са способни да извършат самоубийство, унищожавайки онова, което им е най-скъпо.

— И всичко това е свързано с конфликта в главата ми, който — каква ирония наистина! — ме е направил заядлива?

— Тогава вие ми казахте, че сте уведомили капитан Хедрок — тя се напрегна при споменаването на името му — за намерението си да го поканите отново в двореца след два месеца. Времето изтече, а вие все още не можете да решите как да постъпите.

— Искате да кажете, че любовта ми вече не е така силна?

— Не — търпеливо отговори той. — Но вие съзнавате, че решението да го поканите сега ще е много по-отговорно, отколкото сте си представяли, когато определихте този срок. За вас това ще е равносилно на признание, че ситуацията е точно такава, каквато я обрисувах аз.

Инелда рязко стана и заяви с лека опрощаваща усмивка:

— Господа, всичко това за мен е истинско откровение. Вярвам в добрите намерения на братовчед ми и дори съм склонна да призная, че в известен смисъл за мен ще е много добре да се омъжа. Но ще ви призная, че никога не съм виждала в капитан Хедрок онзи, който ще трябва да изслушва хленчовете ми до края на живота си. За нещастие има друга причина, поради която се колебая по въпроса за женитбата, така че към двата конфликта, споменати от принца, трябва да се добави и трети. Аз…

Терминалът зад стола й се включи отново.

— Ваше величество, съветът на Оръжейните магазини току-що разпространи изявление във връзка с гиганта.

Инелда седна отново. С изненада установи, че бе успяла напълно да забрави за абсурдния титан и безсмислената му програма за унищожение.

— Изпратете ми копие по-късно — нареди тя. — Сега ми съобщете само най-важното.

Настъпи кратка пауза, после се разнесе плътен глас:

— Току-що бе излъчено специално съобщение на Съвета на Оръжейните магазини, осъждащо действията на петдесетметровия гигант, който вече унищожи административните райони на градовете Денар и Лентон. Оръжейните магазини обявяват слуха, че гигантът е тяхна машина, за абсолютно изфабрикуван и уверяват, че ще направят всичко възможно той да бъде заловен. Както вече бе съобщено, гигантът опустоши…

Тя изключи терминала.

— Господа, мисля, че е най-разумно да се върнете по работните си места и да не ги напускате за известно време. Държавата е в опасност и този път — тя направи пауза, спирайки поглед върху братовчед си, — този път не може да става и дума за някакви мои игри. Довиждане, господа. — Тя се обърна и се отправи към изхода.