Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 90

Както изискваше протоколът, членовете на кабинета останаха по местата си, изчаквайки я да излезе.

Когато стигна в апартамента си, тя изчака няколко минути и едва тогава позвъни в апартамента на принц Дел Куртин. Образът му се появи незабавно на екрана.

— Дел, има ли някакви известия какво иска гигантът?

— Настоява за освобождаването на информацията върху междузвездния двигател.

— О! Значи зад това стоят Магазините?

— Не мисля, че е така, Инелда — поклати глава принцът. — Преди няколко минути те излъчиха второ изявление, очевидно осъзнавайки, че пропагандната им кампания през последните близо два месеца може да бъде свързана с гиганта. Повтарят, че продължават да настояват двигателят да стане общо достояние, отричат всякаква връзка с гиганта и предлагат помощ за залавянето му.

— Недоумявам как се осмеляват да отричат.

— Инелда, ако този гигант продължи разрушителния си поход, ще се наложи да направиш нещо повече от отправянето на голи обвинения срещу магазините.

— Ще слезеш ли на закуска? — попита тя.

— Не, отивам в Денар.

— Пази се, Дел! — помоли го тя.

— О, изобщо нямам намерение да умирам.

— Сигурна съм, че е така — засмя се неочаквано тя. — Е, по-късно можеш да ми кажеш защо всъщност искаш да отидеш там.

— Не е никаква тайна. Покани ме командването на флотата. Според мен, искат да имат подръка високопоставен свидетел на усилията, които полагат, така че да избегнат опасността впоследствие някой да ги обвини в недостиг на старание. Така че довиждане, засега.

— Довиждане — и Инелда изключи терминала си.

Остатъка от сутринта прекара в диктовка на писма. После отиде на обяд, но към нея бяха отправени толкова много пълни с тревога погледи, че когато се прибра в покоите си, тя отново включи терминала и потърси новини за гиганта. Когато го видя за пръв път, той доунищожаваше някаква улица. Беше като увеличен до невъзможност луд маниак, истински демон на унищожението. Остана загледана в него, неспособна да откъсне поглед, отказваща да повярва на очите си. Той вървеше напред и оставяше след себе си руини, блестейки под слънчевите лъчи като рицар в броня.

Докато наблюдаваше, край него прелетя разрушител, стрелящ едновременно и с четиридесетте си оръдия. Опустошителният огън отскочи от гиганта като от защитен екран. Но все пак, забеляза тя с присвити очи, той отстъпи зад прикритието на една висока сграда и дори се приведе зад нея, когато минута по-късно разрушителят атакува отново. Разрушителят се въздържа от обстрел, издигна се и след малко се върна, придружаван от още два кораба, но гигантът беше минал напред, оставяйки зад себе си пътека, затрупана със съборени сгради. Гигантът предвидливо остави между себе си и обстрелващите го кораби някакъв магазин, макар да изглеждаше напълно неуязвим за потоците енергия — те просто отскачаха от него.

„Огънят не му харесва — констатира императрицата, — но издържа на него. Ако попадението не е пряко, енергията не му пречи.“ Тя потръпна и изключи терминала. Образът на екрана изчезна.