Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 87

Алфред Ван Вогт

— Слушам.

През паузата, която настъпи, тя остана да седи неподвижна като статуя, но очите й горяха. Накрая тихо прошепна:

— Възможно ли е това да е нова акция на Оръжейните магазини? — Поколеба се, после решително измести случилото се на заден план. Мислите й се върнаха към по-важното, с което се бе занимавала точно преди прекъсването. Първите й думи засегнаха същността на обвинението: — Принце, да разбирам ли, че публично ме обвинявате за финансовите затруднения, в които се намира правителството?

— Ваше величество не е разбрала думите ми — хладнокръвно отговори принцът. — Исках само да кажа, че напоследък съвещанията на кабинета се използват, за да ни се накарате. Вие знаете, че отделните министри отговарят пред парламента, така че вашата критика по същество е деструктивна.

Тя гневно го изгледа, разбрала, че той няма намерение да развие първоначалното си заявление.

— Значи вие не виждате нищо конструктивно в моето предложение да привлечем вниманието на бизнесмените върху тактиката на Оръжейните магазини, така ли?

Принцът мълча толкова дълго, че накрая тя не издържа:

— Е, правилно ли съм ви разбрала?

Той поглади брада, после я погледна право в очите и каза:

— Да!

Тя го изгледа с широко отворени очи.

— Така ли? — Помъчи се гласът й да не звучи предизвикателно. — Това поне би снело от нас обвиненията, че налагаме високи данъци.

— Ако това ще ви направи щастлива — отговори принц Дел Куртин, — вероятно няма да има нищо лошо да подхванем подобна кампания. Тя поне няма да ни струва допълнителни средства.

— Не говорим за личното ми щастие — отсече Инелда. — Единствената ми грижа е държавата.

Но принц Дел Куртин отново не й отговори и тя го погледна със засилваща се решителност.

— Принце, между нас двамата съществува родствена връзка. Ние може да сме добри приятели насаме, но имаме големи различия в мненията по много въпроси. Днес обаче вие намекнахте, че аз позволявам на личните ми интереси да влияят на чувството ми за отговорност пред държавата. Разбира се, аз винаги съм се придържала към убеждението, че човек не може да има две лица и че всяко действие на конкретния човек е повлияно в известна степен от личните му пристрастия. Но има разлика между подсъзнателно формираните предубеждения, които силно въздействат върху мнението на човека, и съзнателно формираната стратегия, предназначена да бъдат постигнати крайните цели на индивида. Защо решихте, че преследвам користна цел? Какво ви накара така неочаквано да направите изказване, което съдържа подобен намек? Е, чакам вашия отговор.

— „Неочаквано“ не е най-правилното определение — сухо отбеляза принцът. — Повече от месец аз седя тук и слушам с все по-нарастващо изумление нетърпеливите ви тиради. И започнах да си задавам един въпрос. Искате ли да знаете какъв?

Жената в нея се поколеба. Отговорът беше приел насока, която не й допадаше. Все пак тя реши да рискува.

— Кажете ми.

— Въпросът, който си задавах, беше: „Какво я тревожи? Какво решение се мъчи да вземе?“ Отговорът обаче не беше толкова очевиден. Ние всички знаем какъв напор от чувства събужда във вас споменаването на фразата Оръжейни магазини. На два пъти бяхте готова да похарчите значителни суми държавни пари, за да бъдат предприети действия срещу Магазините. Първият подобен инцидент беше преди няколко години и ни струва толкова скъпо, че едва миналата година възстановихме платежния си баланс. И ето че само преди няколко месеца вие започнахте да ми говорите с недомлъвки, за да поискате накрая от кабинета да гласува огромна сума за цел, която тогава не разкрихте и досега не сте разкрили. Неочаквано бе мобилизирана флотата ни, а Оръжейните магазини ни нападнаха с обвинението, че сте сложили ръка на някакъв междузвезден двигател и тайната му е известна само на вас. Финансирахме пропагандна контраофанзива и в крайна сметка всичко заглъхна, но убождането на държавния бюджет беше повече от осезаемо. Аз специално все още държа да науча какво наложи проектирането и построяването на осем енергийни оръдия, всяко с мощност по сто милиона енергийни цикъла и на цена по милиард и осемстотин милиона кредита. Подразбрах от някои ваши забележки, че инцидентът е успешно приключен. В такъв случай остават следните въпроси: защо вие не сте удовлетворена? Какво не е наред? Реших за себе си, че проблемът ви е повече вътрешен, тоест личен, а не политически.