Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 85

Хедрок излезе, без да се сбогува. Подмятането за тайната организация беше с цел отклоняване на вниманието и той не се бе опитал да го направи по-оригинално, но когато гигантът започнеше делото си, всички слабости на замисъла щяха да бъдат туширани от чудовищната реалност. Сега обаче оставаха още посещения — първо по-леките, — след това щеше да хапне, после идваше ред на арогантния Ненсен и накрая трябваше сам да се развихри в смразяващ мащаб.

Час по-късно уби Ненсен по най-елементарния начин, като отрази насочената към него енергия на оръдието му. Внушаващият навремето ужас Дийли се оказа безобиден: едно примирило се старо чудовище, което бързо се предаде, като разбра, че Хедрок няма никакво желание да протака. Другите бяха само елементарни препятствия, чиято съпротива се състоеше най-вече в инерцията на мисленето им. По-трудно му беше да се справи с любопитството им.

На следващата сутрин, в седем без четвърт, Хедрок взе тонизатор, направи си няколко инжекции с витамини и легна за половин час, колкото да изчака ефекта им върху измореното си тяло.

След това погълна огромна закуска и няколко минути преди осем нагласи увеличителя на работния си костюм на пълна мощност. Денят на гиганта бе дошъл.

13.

Само няколко минути преди обявяването на първите новини, Инелда хладно се поинтересува:

— Защо парите никога не ни стигат? Къде отиват? Годишният ни бюджет е астрономичен, а аз през цялото време съм засипвана със сметки, доказващи каква сума отива за някакво министерство, колко са необходими за друго и така нататък, до призляване. От друга страна, Слънчевата система е толкова богата, че всяко сравнение бледнее: само през борсата денем минават стотици милиарди, а правителството вечно няма пари. Какво всъщност става? Може би има несъбрани данъци?

Отговорът беше мълчание. Министърът на финансите безпомощно погледна наредилите се край дългата маса за съвещания. Накрая спря поглед върху лицето на принц Дел Куртин и в очите му проблесна безмълвна молба. Принцът се поколеба и после каза:

— Ваше величество, тези заседания на кабинета започват да се развиват по една и съща схема. Ние мълчим, а вие ни се карате. Може би не го съзнавате, но в последно време тонът ви напомня вечното оплакване на съпруга, която след като е похарчила всички пари на мъжа си, го врънка за още.

Трябваше й известно време, за да осъзнае последиците на казаното. Беше привикнала към простичкия начин на изразяване от страна на принца, когато бяха само двамата, и не осъзна веднага, че този коментар е направен по време на официално заседание на кабинета. Съзнанието й регистрира, че останалите посрещнаха забележката с облекчение, но сега бе важно да отвърне нещо по начин, който да бъде запомнен. Тя сви устни и гневно заяви:

— Омръзна ми да слушам, че нямаме пари за нормалната издръжка на правителството. Доколкото си спомням, сумата за издръжка на стопанството към двореца не се е променила от няколко поколения. Всички мои частни имоти се поддържат благодарение на собствените си приходи и изобщо не разчитат на държавата. Много пъти ми е казвано, че сме довели данъчното бреме до допустимия максимум и че всъщност компаниите започват да се оплакват от непосилните данъци. Но ако достопочтените господа бизнесмени прегледат счетоводните си книги, ще открият съществуването на може би не така лесно забележима, но не по-малко значителна причина за намаляването на печалбите: говоря за облагането, наложено им от възмутителната и незаконна организация на Оръжейните магазини, която изсмуква ресурсите на страната също така безкомпромисно, както данъчната система на законното правителство. Преструвката им, че продават оръжия, е една от най-големите измами, на които народът ни е ставал някога жертва. Методът им е да си осигуряват поддръжката на недоволни индивиди сред отвикналите да мислят маси. Както е добре известно, достатъчно е да се оплачете, че някаква компания ви мами, и Оръжейните магазини ще защитят интересите ви. Проблемът е кога законната печалба може да бъде разглеждана като измама? Знам, че този въпрос е философски и по него може да се дискутира безкрайно. Но съдилищата на Магазините с голяма лекота удовлетворяват искове за щети в троен размер, след което дават половината на ищеца, а останалото задържат за себе си. Затова, господа, трябва да започнем своя кампания. Трябва да убедим хората на бизнеса, че Оръжейните магазини вземат от тях повече, отколкото правителството. В действителност, разбира се, ако бизнесмените бяха честни хора, това нямаше с нищо да промени нещата. В този случай лицемерните Оръжейни магазини щяха да бъдат разобличени като крадци, каквито те наистина са. Но те естествено пак щяха да разполагат с достатъчно средства, за да издържат организацията си.