Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 77

В пространството се зароди слабо синкаво сияние и той видя, че градът беше изчезнал. На негово място се бе появил призрачен тъмносин свят и паяжини, стотици километра паяжини. Те се издигаха към невидимия таван и се губеха в тъмнината. Простираха се във всички посоки, сливаха се с мрака и приличаха на същества от невъзможен свят. И за щастие не изглеждаха живи…

В този момент Хедрок разбра, че високотренираното му съзнание е поставено на най-голямото изпитание през целия му дълъг живот. Защото внезапно осъзна, че това е вътрешността на кораба и че тук не може да няма обитатели. Високо над главата му, на границата на видимостта, нещо помръдна. Паяци. След малко вече ги виждаше съвсем ясно — огромни създания с множество крака. Тялото му неволно се напрегна. Тези паякообразни ли бяха върхът на природата във вечното й търсене на съвършеното? Това ли бяха господарите на Вселената? Мисълта се задържа в съзнанието му дълго, до момента, в който светлинен лъч от невидим източник се закова върху него. В същия миг оглушителна като гръмотевица мисъл прониза главата му:

„… отрицателен резултат… Между тези същества няма физически контакт… само на енергийно ниво…“

„Но напрежението бе повлияно от тази енергия. Връзката беше осъществена на разстояние ***.“

„… твърдях само, че няма физическа връзка“ — последното прозвуча със смразяваща безстрастност.

„Аз просто изказах изумлението си, могъщи XXX (име, което не означаваше нищо за Хедрок). Несъмнено сме изправени пред феномен, характерен за тази раса. Нека го попитаме…“

„ЧОВЕКО!“

Измъченият от оглушителните телепатични вълни мозък на Хедрок се сви пред напора на тази мисъл.

— Да? — изтръгна накрая той от себе си.

„ЧОВЕКО, КАКВО ПРИНУДИ ЕДИНИЯ БРАТ ДА ИЗВЪРШИ ДЪЛГО ПЪТЕШЕСТВИЕ, ЗА ДА ОТКРИЕ КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО С ДРУГИЯ БРАТ?“

Въпросът му се стори непонятен. Изглежда, ставаше дума за това, че Дан Нийлан се бе върнал на Земята от някакъв астероид, за да разбере защо е прекъснала връзката с брат му Джил. Въпросът изглеждаше безсмислен, понеже отговорът беше повече от очевиден. Те бяха братя, бяха израсли заедно и между тях съществуваше много особена и тясна връзка. Преди Хедрок да намери думи, за да обясни тези прости за хората неща, в мозъка му изгърмя нова гръмотевица:

„ЧОВЕКО, ЗАЩО ТИ РИСКУВА ЖИВОТА СИ, ЗА ДА МОГАТ ДРУГИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА ДА СТИГНАТ ДО ЗВЕЗДИТЕ? И ЗАЩО ИСКАШ ДА ПРЕДАДЕШ ТАЙНАТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО СИ НА ОСТАНАЛИТЕ?“

Колкото и да бе замаян, Хедрок най-сетне започна да разбира какво се бе случило. Паякообразните се опитваха да възприемат емоционалната природа на човека, без самите те да притежават емоции. Сякаш слепци искаха някой да им обясни какво представлява цветът или глухи държаха да разберат какво е това звук.

Едва сега си изясни какво бяха направили. Безсмисленото на пръв поглед възпроизвеждане на сцената между него и императрицата имаше за цел да им даде възможност да изследват неговите емоции в момент, когато той рискуваше живота си с алтруистична цел. По същия начин и по същата причина бе осъществена сетивна връзка между него и братята Нийлан. Искаха да измерят и да оценят емоциите му в реална ситуация.