Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 76

Прекратяването на връзката беше толкова неочаквано, че му причини болка като от опарване. Сякаш нещо опънато до крайност се бе… скъсало. Безброй светлинни години нахлуха да запълнят празнината. Хедрок осъзна, че „те“ не бяха взели участие в тази сцена. Това бе екстрасензорна връзка между двамата братя и картината на онзи кошмарен свят бе дошла в съзнанието му директно през очите на Джил Нийлан.

Който и да правеше това, бе постигнал фантастичен контрол и разбиране на човешката психика. Трябваше му доста време, за да осъзнае, че Нийлан е още в оръжейния магазин и все така здраво стиска писмото в ръцете си. Очите му бяха плувнали в сълзи, но след малко той отново можа да фокусира погледа си върху редовете и да дочете писмото:

„… вероятно ще бъдем напълно разделени за пръв път, откакто сме се родили. И ще се чувстваме много самотни.

Знам, че сигурно ми завиждаш, Дан, докато четеш тези редове. Само като си помисля колко дълго е мечтал човек да докосне звездите и колко пъти се е доказвало, че това не е възможно. Отлично знам как се чувстваш. Особено ти — вечният търсач на приключения в семейството.

Пожелай ми успех, Дан, и си дръж езика зад зъбите.

Твоята друга половина,

Джил.“

Хедрок така и не разбра кога се извърши трансформацията и нямаше представа дали стана изведнъж, или на етапи. Но след малко осъзна, че вече не е в оръжейния магазин. Този факт не беше чак толкова съществен. Мислите му продължаваха да бъдат ангажирани с Джил Нийлан и чудото, в което бе станал неволен участник. По някакъв неведом начин пленилите го всесилни същества бяха усилили почти изчезналата връзка между двамата братя и така бяха направили възможен мигновения обмен на мисли и сетивни възприятия през бездната на разделящите ги светлинни години.

А той, някак между другото, се бе оказал въвлечен в този фантастичен експеримент.

Странно колко тъмно бе станало около него. След като не се намираше вече в оръжейния магазин, логиката подсказваше, че следва да бъде в „града“ или най-малкото някъде на кораба на чуждоземните същества. Хедрок се надигна и благодарение на това си действие установи, че беше лежал по лице. Когато помръдна, осъзна, че ръцете и краката му са оплетени в някакви въжета. Наложи се да се хване здраво за тях, за да запази равновесие. След малко стоеше изправен в непрогледната тъмнина и се олюляваше.

Беше си наложил да запази присъствие на духа и с всички сили се бе старал да открие логично и рационално обяснение на всичко, което се случваше. Но сега го обхвана неочаквана паника — почувства я като физически удар. Вместо на под, стоеше върху преплетени въжета, сякаш се намираше високо над палубата на някой от едновремешните земни кораби, които бяха кръстосвали моретата. Или може би по-скоро се чувстваше оплетен в гигантска паяжина. Беше толкова объркан, че мислите му спряха бесния си ход. По гръбнака му се спусна студена вълна. Паяжина?…