Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 78

В този момент прогърмя поредната мисъл:

„Жалко, че единият от братята умря, прекъсвайки връзката…“

„Това не е пречка. Нито пък имаме повече нужда от другия брат на Земята, след като успяхме да осъществим контакт между нашия пленник и мъртвия брат. Необходим е голям експеримент…“

„XXX, пристъпи към действие незабавно.“

„С какво да започнем?“

„Дайте му свобода, разбира се.“

Настъпи продължителна пауза, после всичко се завъртя. Хедрок се напрегна и неволно затвори очи. Когато отново ги отвори видя, че се намира в една от тайните си лаборатории на Земята — същата, в която гигантският плъх едва не го бе убил.

12.

По всичко изглеждаше, че е на Земята. Хедрок енергично скочи на крака и внимателно се огледа. Все още носеше антирадиационния защитен костюм, даден му от Гриър, в който бе облечен, преди да напусне спасителния модул, за да влезе в земния „град“, създаден за него от паякообразните същества. После бавно огледа стаята: търсеше онези дребни несъответствия, които биха показали, че си има работа с илюзия.

Не можеше да е сигурен. И все пак се чувстваше по-различно от тогава, когато го бяха манипулирали. Там бе долавял особената атмосфера на нещо нереално. Беше се чувствал като в сън. А сега не бе така.

Намръщи се, припомняйки си последната разкъсваща съзнанието мисъл, която бе получил от тях. Едно от съществата съвсем определено бе предложило да му бъде дадена свобода за следващата фаза на техния експеримент. Хедрок не бе сигурен какво разбираха те под „свобода“, още повече след като бе установил, че се опитват да изследват човешките емоции. Той толкова често се бе докосвал до опасността през живота си, че се бе научил да не позволява на страха да въздейства на постъпките му. Но държеше да провери реалността на онова, което го обкръжаваше.

Отиде до главния терминал в една от стаите и включи на канала за новини. Онова, което чу, не бе никак интересно. Коментаторът бе загрижен от новите закони, обсъждани в имперския парламент. Не се споменаваше за никакъв междузвезден двигател. Дори да бе имало някакви вълнения веднага след бягството му от кораба на Кершоу, всичко вече бе утихнало. Ако изобщо някой се бе опитвал да окаже натиск върху императрицата да предаде тайната, това вече бе минало.

Той изключи терминала и облече „работен“ костюм. Внимателно подбра още четири активиращи пръстена и, напълно готов за битка, се прехвърли чрез телепортатора в един от апартаментите си в Имперския град. Започваше да се чувства много по-добре. Някъде дълбоко в съзнанието си имаше план за свои действия в случай, че съществата опитаха отново да го поставят под контрол, но в момента повече го вълнуваше мисълта за естеството на дарената му свобода. Той бързо се отправи към големия прозорец, който гледаше на юг и близо минута се наслаждава на познатата картина на необятния метрополис. После бавно се обърна и отиде до терминала, за да повика Обществената информационна служба.