Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 75
Алфред Ван Вогт
Тук Нийлан спря. Защото точно това бе почувствал — агонията от ускорението, след това прекъсването. Но значи… значи
В този момент Хедрок отново успя да отдели съзнанието си.
„Боже мой — помисли си той развълнуван, — всеки от нас е част от другия. Той изпитва емоции, основаващи се на моя жизнен опит, а аз възприемам неговите емоции като собствени. Щеше да е обяснимо, ако аз бях неговият брат, с който толкова дълго е споделял всичките си сетивни възприятия. Но аз не съм. Ние с него на практика не се познаваме — срещали сме се само веднъж.“
И тогава му хрумна друга мисъл. Напълно възможно бе учените на тази чужда раса да манипулираха съзнанията и телата на двама им, така че разликата между тях да не бе по-голяма от разликата, съществувала между двамата близнаци. В края на краищата в структурно отношение човешката нервна система е практически една и съща при всички хора. И след като бе възможно близнаците Нийлан да са настроени на една и съща вълна, може би това бе постижимо и между всеки двама души?
Намерил търсеното рационално обяснение, Хедрок не се възпротиви на поредното обединяване на отделните им съзнания. Очакваше, че ще дочете писмото на Джил. Но кой знае защо погледът му не можеше да се фокусира върху него. Хедрок-Нийлан недоумяващо примигна и после се сепна, усетил неочаквано, че лицето му се опира до фин горещ пясък.
Видя, че вече не се намира в оръжейния магазин и че няма нито следа от града-фантом. Непроизволна мускулна реакция изви тялото му и той установи, че лежи на плоска червена пустиня под огромно пулсиращо слънце. В далечината отляво, полускрито зад гъста прашна пелена, се виждаше второ слънце. Изглеждаше по-отдалечено от първото и определено беше по-малко, но имаше същия кървав цвят, така подходящ за този пясъчен свят. До него лежаха други мъже. Един от тях се обърна. Беше едър симпатичен мъжага. Устните му помръднаха, но не се чу никакъв звук. При обръщането му Нийлан-Хедрок зърна нахвърляни кашони, сандъци и някакви метални съоръжения. След малко Хедрок разпозна машина за получаване на вода, сандъче за провизии и терминал. В същия миг наблюденията му бяха прекъснати.
— Джил! — изкрещя той. Реакцията по-скоро беше на Нийлан. — Джил, Джил, ДЖИЛ!
— Дан! — Откликът идваше някак отдалече. Беше по-скоро шепот на мисълта, отколкото реален звук. Прозвуча изморено, сякаш преодолял с последни сили огромно разстояние. След малко се повтори, все така слабо, но напълно отчетливо и несъмнено насочен към Нийлан и предназначен за него. — Дан, ти, грозна муцуно, къде си? Дан, как го правиш? Нямам чувството, че си наблизо… Дан, аз съм болен… вече умирам. Планетата, на която се намираме, скоро ще мине в близост до едно от слънцата на Центавър. Бурите ще станат непоносимо силни, въздухът още по-горещ. Ние… о, Господи!
