Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 79

Тази организация имаше връзка с Оръжейните магазини и целта й бе да осигурява свободна информация и новини. Момичето, което се отзова на позвъняването му, отговори на всичките му въпроси, без да се поинтересува за неговата самоличност, и той научи, че императрицата публично и неколкократно бе отричала да знае каквото и да било за някакъв междузвезден двигател и че след две седмици интензивна пропаганда, насочена срещу нея, Оръжейните магазини внезапно са прекратили кампанията си.

Хедрок се смръщи и прекъсна връзката. Значи на Инелда й се беше разминало. За него бе ясно защо Магазините бяха спрели да оказват натиск върху нея: политическата им активност бе обречена на непопулярност, понеже не разполагаха с никакви уличаващи доказателства, а те не желаеха да допуснат публичното си отъждествяване с кауза, която би настроила обществото срещу тях. Спокойно можеше да се приеме, че поне деветдесет процента от хората вече бяха загубили интерес към случилото се. По-голямата част от тези, които все още се интересуваха, вероятно не знаеха как да постъпят, дори ако бяха склонни да повярват, че междузвездният двигател съществува. А и как би могъл някой да принуди наследствения монарх на Слънчевата система да разкрие доброволно някаква тайна?

Хедрок, който имаше идея как може да бъде постигната подобна цел, ставаше все по-мрачен. Отиде в помещението, където се намираше библиотеката, и погледна специалния часовник, отмерващ времето в рамките на това столетие. Имаше няколко проблема за разрешаване. Трябваше му малко време да се организира и освен това началото на неговата кампания трябваше да съвпадне с Деня за отдих.

Що се отнася до паякообразните, те бяха неизвестен фактор и действията им бяха извън негов контрол. Налагаше се да действа сякаш те не съществуват.

— Да видим сега — промърмори той на себе си. — Днес е първи октомври, а утре е… Денят за отдих?!

Беше неприятно изненадан. Това означаваше, че разполага само с един следобед, за да се подготви за най-смазващото физическо усилие в целия си живот досега. Безпокоеше го обстоятелството, че дори подготвителната фаза в никакъв случай не бе от тривиалните. Трябваше да говори набързо с хора като Ненсен, Дийли и Тринър. А разполагаше със съвсем малко време.

Върна се в подземната си лаборатория и се захвана на работа с големия терминал, заемащ единия от ъглите в стаята за телепортация. Екранът му бе осеян с над хиляда и петстотин пулсиращи точки. Загуби известно време, но накрая въведе номерата, които го интересуваха. Седемнайсет от точките смениха цвета си на яркозелен. Други три светнаха в червено, което означаваше, че трима души на другия край на връзката не се намираха в офисите си. Седемнайсет от двайсетима беше по-добре, отколкото бе очаквал. Хедрок приключи с подбора, стана и разкърши рамене, без да откъсва поглед от екрана, който присветна.