Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 63

— Но какво се прави от наша страна? Всичко, което чувам, като включа терминала, е празното дърдорене на коментаторите, които разпространяват пропагандата на Оръжейните магазини. Спрете това! Овладейте обществените комуникации. Организирайте наша собствена кампания на отхвърляне на обвиненията на Магазините, че крия тайната на междузвездните полети, и подхванете контракампания на обвинения в подбудителство. И не спирайте да задавате въпроса какво всъщност искат те. Това ще накара хората да се позамислят.

Тя напусна заседанието. Когато се върна в кабинета си, по терминала се разпространяваха новини, че тълпите са превзели улиците и с крясъци настояват да бъде разкрита тайната на междузвездните полети. Тя сви устни. Проклети глупци! Още малко и тези хора ще започнат да бесят нейното чучело.

Прехапа устни и седна, за да си възвърне самообладанието. Накрая позвъни в апартамента на принц Дел Куртин. Той изпревари думите й:

— Точно излизах за обяд, Инелда. Идваш ли?

Това я изненада.

— Нима вече е време? Не, ще наредя да ми донесат обяда тук. Чакам новини за… за развоя на събитията.

Той я погледна внимателно в очите.

— Знаеш ли, Инелда… виждам бръчки по лицето ти. Само не позволявай на тази история да те съсипе.

— Никога преди не съм играла толкова внимателно — отговори му тя.

После прекъсна връзката, облегна се в креслото си и се замисли. А защо не принцът? Нищо не би имало по-силен ефект върху настоящата криза от един бърз и достоен брак. Тя се намръщи, припомняйки си откровението на доктор Сноу по този въпрос. Старият глупак! За кой ли път този ден тя упорито сви устни. След малко с въздишка отхвърли кандидатурата на Дел Куртин. Прав се бе оказал капитан Хедрок в твърдението си, че имперската фамилия е неспособна на расово самоубийство, поне не съзнателно. Още преди много време тя бе решила за себе си, че принцът й е прекалено близък родственик, за да бъде в списъка на възможните избраници. Освен това за нея бе недопустимо да бъде пришпорвана от събитията към брак с иначе доста приятния й братовчед. Всъщност друг кандидат нямаше, освен може би… тя се намръщи. Не, тази мисъл бе просто нелепа. Въпросното лице бе само един умен, самонадеян натрапник. Дори в този момент й бе трудно да си обясни защо му бе дала възможност да разкрие публично намеренията си.

Неволен поглед към терминала, осъществяващ връзката с кораба на Гриър, я върна към реалностите на конкретната опасност. В продължение на цяла безкрайна минута тя остана загледана във все още незавършената там дейност. После, неспособна да преодолее моментния си нервен пристъп, изключи апарата. Какъв кошмар бе това чакане!