Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 61

И наистина се чувстваше остаряла. Сигурно за десети път включи един от терминалите и за секунда спря да изгледа мъжете, работещи в двигателния отсек на звездолета на Гриър. За миг й се прииска да им изкрещи да побързат. Нима тези хора не осъзнаваха, че Оръжейните магазини всеки момент могат да ги открият и да атакуват с цялата си мощ?

И пак сигурно за поне десети път през тази безкрайна утрин тя си помисли: „Трябва да унищожа кораба сега, преди да е станало твърде късно“.

Но всеки път се противопоставяше с твърдо стиснати устни на пораженческото настроение, което се опитваше да я обхване. Династията Ишер не можеше да си позволи унищожаването на подобна тайна. Някой ден тя би могла да изиграе ключова роля за запазване на Имперския дом от бунтовници. Тя се укори за собствената си нерешителност. В същия момент осъзна извън всякакво съмнение, че докато корабът съществува, часовете ще й изглеждат безкрайни, а Короната ще остава в смъртна опасност.

Подразнена от тази мисъл, тя нервно включи новинарския канал и се вслуша в изпълнените с напрежение реплики, които се разнесоха от него:

„Оръжейните магазини обвиняват императрицата, че се опитва да скрие тайната на междузвездните пътешествия… Оръжейните магазини настояват императрицата да разкрие тази тайна пред народа…“

Тя изключи екрана и дори се изненада за миг от настъпилата тишина. Почти веднага се почувства по-добре. Значи не знаеха. Точно това бе смисълът на репортажа. Оръжейните магазини не знаеха тайната. Вярно, бяха надушили по някакъв начин нещо от онова, което тя знаеше. Но вече бе твърде късно. Бяха закъснели много. Точно това се криеше зад лавината от искания, с която се опитваха да я затрупат, зад гнева на словесната им атака. Унищожеше ли кораба — осъзнаването на този факт предизвика в нея нова вълна на безпокойство — щеше да остане само един неизвестен фактор: един човек, непредвидимия Дан Нийлан. В следващата секунда зумерът иззвъня. Разнесе се женски глас:

— Физикът Чан Болър иска да ви види, ваше величество. Бяхте наредили…

— Да, да, въведете го! — Помисли си дали не издава нетърпението си.

Болър бе енергичен, тъмноок млад мъж с делови маниери.

— Ваше величество, завърших изследването си върху проблема за междузвездните пътешествия, което ми възложихте. — Той спря, внимателно я погледна и тя осъзна, че този човек като всички останали знае за новините по информационните емисии и че несъмнено си задава въпроса колко истина има в тях. Зелените й очи преценяващо го изгледаха.

— Продължете — късо нареди тя.

Той започна и тя внимателно изслуша изложението му, изтласквайки гласа му от съзнанието си, опитвайки да се абстрахира дори от самите думи, концентрирайки се единствено върху техния смисъл.

Физикът обясни, че съзвездието Центавър отстои на четири цяло и една трета светлинни години от Земята. Представлявало система от четири звезди, за които било известно, че около тях обикалят планети. Най-бързият съвременен кораб бил в състояние да покрие това разстояние приблизително за около сто и трийсет години, което означавало средна скорост от осемстотин километра в секунда. Подобен опит досега не бил правен. Да се стигне дотам за единайсет денонощия, „числото, което ваше величество бе така любезна да ми съобщи“, би означавало средна скорост от четирийсет и пет милиона километра в секунда и че било невъзможно да се оцени какъв ефект би имало натоварването на човешкия организъм с необходимото ускорение, ако се вземело предвид използването на все още несъвършените антигравитационни системи с тяхната работна ефективност, макар и по-добра от деветдесет и девет цяло и девет десети процента.