Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 65

— Върнете го в килията — твърдо заповяда тя. — По-късно ще реша как да постъпя с него.

Но вътре в себе си усети, че ще го остави да живее. Стана и неприятно от тази проява на слабост. За миг си помисли, че бе заприличала на тълпите отвън, които с крясъци настояваха за тайната на междузвездния двигател.

В този момент терминалът за лична връзка подаде сигнал. Обаждаше се адмирал Дирн.

— Да — насили се да каже тя накрая, — да, идвам веднага.

Стана от креслото с непривичното чувство, че трябва да бърза. Корабът беше готов и я чакаше да унищожи завинаги неговата тайна. Но в ситуация като тази, когато имаше за противник могъщите оръжейни магазини, дори една загубена минута можеше да се окаже решаваща. Затова тя изтича през вратата.

Корабът на Гриър — колкото и дразнещо да бе това име, поради липсата на по-добро тя продължаваше да го нарича за себе си така — изглеждаше малък в огромния военен хангар. Но с приближаването на аеромобила й и свитата съпровождащи летателни апарати, той ставаше все по-голям и по-голям. Накрая застрашително се извиси над нея: издължен, с формата на пура, от тъмен метал с необичайна шарка, легнал хоризонтално в опорна конструкция. Виждаха се големите дупки, направени от енергийните оръдия по нейна заповед. Но тези първи впечатления излетяха от главата й, докато отиваше към командната зала. Понеже корабът се намираше в хоризонтално положение, вътрешните стълби се бяха изтеглили автоматично до стените на корпуса, така че не й отне дълго време да измине разстоянието до целта си, минавайки през избитите врати. Тя изучаващо огледа гигантския двигател. Видя, че плочите на предпазния кожух са разхлабени, но не свалени, и въпросително погледна униформения офицер, който стоеше на почтително разстояние зад нея. Мъжът се поклони.

— Както можете да се убедите сама, ваше величество, заповедта ви е стриктно изпълнена. Нищо вътре в двигателя не е било видяно или докосвано, а механиците, които демонтираха кожуха, са подбраните от вас на базата на личните им досиета, които ви донесохме тази сутрин. Нито един от тях не притежава необходимите познания, за да анализира дори обикновен двигател, да не говорим за такъв като този.

Тя кимна, после си позволи лека усмивка — надяваше се, че изглежда топла.

— Добре се справихте, адмирале. Ще получите лична премия в размер на един милион кредита.

Удоволствието на лицето му за миг й подобри настроението. После той продължи:

— Нито един от тях не е бил допускан близо до терминал за връзка цялата сутрин. Тези хора дори не подозират за вълненията навън.

— Добре. Сега вървете и ми ги изпратете тук.

За миг остана сама. Стоеше с все същата лека усмивка на издълженото си ишерско лице и чувство на задоволство изпълваше измореното й тяло. Хората, които още преди хилядолетия бяха разработили схемата на образование за членовете на имперската фамилия, съвсем правилно бяха преценили, че нито един властник не може да оцелее в ерата на науката, без да мине през някакъв курс, който да синтезира в едно цяло всички знания и открития и да ги направи достъпни за мозъка на избраника на съдбата. Процесът на обучение почти не се бе изменил за изтеклото време. Веднъж капитан Хедрок й бе обяснил, че то донякъде прилича на обучението на И-хората на Оръжейните магазини, но бе подчертал, че съпоставката между двете е като между карикатура и фотография. Сравнението не бе никак ласкателно, но тя бе доволна и на това.