Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 62

— Невъзможно? — не се сдържа да повтори с недоумение младата жена.

Болър обясни.

— Разликата между стоте процента и това, с което разполагаме в момента, е 0,00000… — дроб, в която единицата плува някъде далеч след десетичната точка, но къде точно — в момента не ни е възможно да пресметнем. — След което продължи, обяснявайки, че дори незначително малка величина може да се превърне в осезаем фактор, в случай, че се умножи по необходимото чудовищно ускорение. Фактор, който не би могъл да бъде пренебрегнат, като се има предвид, че и най-здравият мъж би бил смазан при ускорение по-малко от петнайсет „g“. После Болър премина към проблема за навигацията в междузвездното пространство и обясни, че за целта е необходимо използването на фиксирано начало на координатната система. Загубването на това начало означава загубване на кораба.

Когато физикът най-сетне си тръгна, тя седна и затвори очи. Нийлан беше или мъртъв, или безвъзвратно загубен. Той бе останал две секунди в обсега на радарите на преследващите го бойни кораби — факт, дал възможност на офицерите да изчислят, че организмът му е бил подложен на натоварване, превишаващо с много границата, до която би могъл да оцелее и запази съзнание. Претоварване, което извън всякакво съмнение бе довело до загубата на съзнание, което пък, от друга страна, означаваше, че ускорението ще продължи неопределено дълго. Е, сега Оръжейните магазини можеха да се гневят на воля. Домът на Ишер бе оцелявал и при по-силни бури от тази. Тя включи терминала за връзка с кораба на Гриър. Там продължаваха да работят все така енергично. Но сериозната заплаха още не бе преминала.

Това отново започваше да я притеснява. Когато стана единайсет и трябваше да отиде на заседанието на кабинета, тя все още не можеше да се отърси от картината на катастрофата, която щеше да последва в случай, че корабът попадне в ръцете на Оръжейните магазини. Именно този дълбоко загнезден в съзнанието й страх я накара да изслуша с ледено мълчание доклада за ефекта от развихрилата се пропагандна кампания.

Не можеше да не забележи, че съветниците са много сдържани и използват необичайно меки формулировки. Очевидно очакваха поредното невъздържано избухване от нейна страна. Никога досега не бе имала възможност да почувства така осезаемо бариерата от страх между себе си и дори най-висшите си офицери. Това я изненада. За миг се почувства сама на този свят, обслужвана от глупци и страхливци, готови всеки миг да се обърнат срещу нея, ако нещо разклати онази невидима сила, създаваща йерархията на властта в този свят. „Плъхове — мина през главата й гневна мисъл — проклети, страхливи, измъкващи се плъхове!“ Накрая не издържа: