Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 60

Хедрок хвърли поглед към съпровождащата го бойна машина. Намираше се директно над него и беше притеснително близко. Прекалено близко. Присви очи. Корабът блокираше цял сектор от небето. Но пълната истина лъсна след малко, когато отдясно се залепи втори преследвач, трети — отляво, а две малки ята разрушители изникнаха пред и зад него. Армията може и да бе достойна за съжаление, но въздушната флота си знаеше работата. За втори път ръката му посегна към белия лост. Пръстите му го обгърнаха, но той спря, защото на екрана на централния терминал се появи издълженият патрициански овал на лицето на императрицата.

— Нийлан — започна тя без предисловие, — не те разбирам. Не мога да си представя, че ще проявиш глупостта да се противопоставиш на своето правителство.

Хедрок не отговори. Вместо това съвсем леко измени курса на спасителния модул. Беше се прицелил в късче свободно небе малко над разрушителите пред себе си. Освен това, тези разговори вече не можеха да се водят шепнешком, което означаваше, че трябва да изменя гласа си, нещо, дето не бе правил от много години. Моментът беше крайно неподходящ, за да рискува бъдещите им взаимоотношения с неумела актьорска игра.

— Дан Нийлан… — гласът на императрицата беше нисък и настойчив, — помисли, преди да се обречеш на гибел. Предложението ми остава в сила. Просто се приземи, където ти наредят, и…

Тя продължаваше да говори, но Хедрок вече се бе концентрирал върху бягството. Намесата й в този момент му бе дала възможност още малко да коригира курса си и малкият му кораб беше насочен на юг, най-общо в посока към съзвездието Центавър. „Прицелването“ бе приблизително, разбира се, но той подозираше, че ускорението, към което трябваше да прибегне, за да се изплъзне на преследващата го флотилия, ще го извади от строя за известно време, така че поне искаше да знае накъде отива.

— … ти предлагам един милиард кредита…

Но пръстите му вече стискаха белия лост, на който бяха изписани загадъчните думи „Безконечен двигател“ и най-сетне бе дошъл мигът, в който той просто нямаше право на колебание. Без особено усилие той изтегли лоста докрай.

И върху него се стовари удар като от парен чук.

9.

Сутринта изглежда нямаше край. Императрицата крачеше из кабинета си сред покритите с огледала стени.

Не я интересуваше особено как изглежда, но в един момент хвърли поглед към образа си в огледалата и си помисли: „Колко напрегната изглеждам и колко отрудена, като… като смазана от живота слугиня в кухня. Изглежда започвам да се самосъжалявам. Сигурно остарявам.“