Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 59

Корабът пак се разтресе. Отекна грохот. Това сигурно бе вратата към отделението на конвертора. След секунди щяха да разкрият как се бе измъкнал. Веднага след това щеше да бъде обявена тревога. Без да бърза, Хедрок се отправи към стълбището, проби си безцеремонно път през неколцината мъже, които се навъртаха там, и започна да се качва нагоре. Нищо по-просто от това. Имаше хора на всяко ниво, но никой не охраняваше нищо. За миг Хедрок си помисли, че са дошли тук, за да се измъкнат от опасните места, където можеха да пострадат. Но всички тези мисли излетяха от главата му, когато се приближи до спасителния модул. Бързо го огледа. В него нямаше никого. Той се намести в многофункционалното кресло пред пулта за управление пое дълбоко дъх и натисна белия лост напред.

Модулът, този малък кораб, се плъзна подобно на топка по наклонена стъклена повърхност и излетя.

Старият прекрасен град блестеше на километър под него, облян от слънчевите лъчи. Хедрок седеше, неспособен да се концентрира. Първоначалната изненада, че бойните кораби не го атакуват веднага, отстъпи на нарастващата увереност, че те са предупредени да следят за появата на по-огромни летателни съдове. Малкият апарат можеше да бъде взет от разстояние за обществен аеромобил или да бъде сбъркан с поне две дузини частни луксозни катери. Сега имаше две възможности: да избяга и да се спотаи в едно от многото си скривалища; ако това се окажеше невъзможно, щеше да използва специалния двигател на спасителния модул, за да се изплъзне от преследвачите.

Надеждата да се спаси по лесния начин бързо угасна, когато видя на екрана на терминала, контролиращ пространството зад него, едно тъмно петно, спускащо се от синевата на небето. Петното бързо се уголеми и прие очертанията на тристаметров боен кораб. Едновременно с това замига приемникът на комуникационния терминал (сега, когато беше на открито, той можеше да се използва по обичайния начин). Един строг глас произнесе:

— Не чухте ли общата заповед да не се излита? Продължете напред, останете на същата височина и ще стигнете военното летище, където трябва да се приземите или ще ви свалим.

Хедрок застина с ръка, протегната към белия лост. Тонът на заповедта не издаваше, че им е известен произходът на модула. Той хвърли втори поглед на терминала и установи, че във въздушното пространство са само той и кръстосвачът. Изглежда целият въздушен трафик наистина беше прекратен. Възможно ли бе досега никой да не е забелязал, че спасителният модул липсва? Хедрок продължи да следва курса, както му беше наредено, и за миг му мина игривата мисъл дали наистина да не кацне на военното летище. Там сигурно имаше маса машини и той би могъл да се опита да се загуби сред тях. Но след малко мрачно се усмихна — подобен план беше истинска лудост. Чак толкова глупави не бяха. В момента, в който се разбереше, че модулът липсва, някой на летището щеше да свърже тази новина със самотния летателен апарат, който е бил заставен да се приземи.