Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 58

Потиснат, Хедрок тръгна към стълбите отляво. Някъде по средата стълбището се разклоняваше. Лявата част отвеждаше до украсена врата, зад която — така показа индукторът — имаше кухня. Значи, трябваше да избере дясната.

Хедрок остави индуктора на стълбите — нямаше вече да му трябва. Изправи се, отвори втората врата и излезе под ярките слънчеви лъчи. Намираше се в задния двор на голяма изоставена къща. Видя тучна морава, градина, гараж за аеромобил и висок плет с врата в него. Вратата водеше към улица, излизаща на оживен булевард.

Хедрок забърза към булеварда. Искаше да разбере къде точно е излязъл и на какво разстояние от кораба се намира. Това щеше да му позволи да вземе решение какво да прави по-нататък. Несъмнено трябваше да има охранителен кордон. Отделен въпрос бе колко широка е обхванатата площ и колко наблюдателни са войниците. Може би бяха заградили всичко?

Оказа се точно така. На ъгъла имаше въоръжен, който носеше шлем. Той отдалеч махна с ръка на Хедрок:

— Какво става?

— Проникнахме вътре — извика Хедрок. — Отваряй си очите!

— Не се безпокой. Нагъсто сме.

Хедрок се върна по пътя, по който беше дошъл. Беше попаднал в капан. По всичко личеше, че улиците са блокирани. Само след минути отрядът вътре щеше да разбие и последното препятствие по пътя към вътрешността на кораба и веднага щеше да разбере какво се е случило. И щеше да започне цялостно претърсване.

Той прескочи плета към задния двор на съседната къща. Откъм предната й страна имаше редица войници с шлемове. Тогава тръгна обратно към кораба, обнадежден от внезапно хрумване. Никой не се опита да го спре. Въпреки напрежението Хедрок се усмихна: странна е човешката психология — да пропуснеш човек, отиващ към центъра на събитието, но да спреш всички, които се опитат да се измъкнат. Без никакво колебание той стигна до ъгъла на пряката, откъдето се виждаше хангарът и след няколко секунди вече беше при кораба. Отново никой не понечи да го спре, когато мина през дупката в стената и след секунди се озова в контролната зала.

Осветлението беше включено. Това бе първото, което забеляза. Войниците бяха стигнали до двигателния отсек. Сигурно скоро щяха да се върнат, за да претърсят и останалата част на кораба. Междувременно пред него се разкриваше възможността, за която бе бленувал. Хедрок се огледа. В контролната зала имаше неколцина мъже, всички облечени в стандартни антирадиационни костюми. В очите им нямаше никакво подозрение.

За тях той бе просто член на специалния отряд на тайната полиция, облечен в защитно облекло, както се изисква при влизане в „гореща“ зона. Тези хора не бяха бойци в истинския смисъл на думата. Съществуването на Оръжейните магазини създаваше предпоставки за поддържането на армия, но не само офицерските, а дори и войнишките длъжности се водеха синекурни и бяха достъпни предимно за заскучали непрокопсаници, разполагащи или с пари, или с връзки. Същите хора сега стояха тук, неспособни да си размърдат мозъците, и чакаха тази дивотия най-сетне да приключи, за да могат да се върнат при любовниците си, към прекъснатия хазарт и към своето ежедневие. Хедрок съзнаваше, че те са нежелан страничен продукт на плана му да бъде сложен край на войната, но това бе за предпочитане пред перспективата от милиони жертви, загинали при сражения.