Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 47

Хедрок хвърли поглед към стълбичката, осъзнал, че е дошъл моментът да действа. Огледа с индуктор за прозрачност металния таван и накрая удовлетворено кимна. Дебелина десет сантиметра, обикновена сплав от олово и „тежък“ берилий с модифицирана атомна решетка. Пак индукторът му позволи да провери къде точно седи Гриър, защото не бе трудно да различи размитата му фигура с книга в ръка. Но не беше сигурно дали я чете.

Хедрок беше съвсем хладнокръвен и уверен в себе си. Знаеше, че Гриър си седи горе и самодоволно си въобразява, че ситуацията е под контрол. Този невежа си беше довлякъл отнякъде кресло в това празно помещение, без дори да се запита защо е празно. А истината бе, че то играеше роля на изолиращ слой, крайно необходим в места, където има отделяне на значителни количества енергия — това бе старо правило, рожба на чисто практическа необходимост. То отдавна се бе превърнало в закон и хората дори бяха престанали да обръщат внимание на факта, че опасността съществува и че срещу нея са били взети предпазни мерки. За учени от ранга на Кершоу или Нийлан нуждата от подобна защита бе нещо толкова естествено, че на тях най-вероятно не би им и хрумнало, че другите даже не подозират за нейното съществуване.

Това безкрайно устройваше Хедрок.

Той придърпа тежката машина за полиране точно под мястото, където бе седнал Гриър, и завъртя фино набраздената работна повърхност нагоре. След това започна да пресмята на ум. Гриър тежеше около седемдесет и пет килограма; две трети от това се равняваше на петдесет. За по-сигурно му трябваше сила на удара, достатъчна да убие човек с тегло четирийсет и пет. Гриър не му изглеждаше в особено добра физическа форма.

Освен това се налагаше да вземе под внимание и наличието на десетсантиметровия под. За щастие имаше проста формула, включваща коефициента на еластичност. Той направи пресмятанията, внесе необходимите корекции и натисна бутона.

Гриър се свлече. Хедрок се качи горе и го видя да лежи с разперени ръце и крака. Огледа неподвижното тяло и се убеди, че няма счупени кости и че сърцето му бие. Това беше добре. Мъртвият не може да отговаря на въпроси. А имаше много въпроси, които трябваше да бъдат зададени.

Наложи му се доста да посмята, за да получи задоволителна конфигурация от силови линии, която да задържи Гриър в относително удобна поза, позволяваща му да движи ръцете и краката, както и да извърта тялото си, но достатъчно надеждна, за да остане в нея, ако потрябва — завинаги.

7.

Следващият половин час Хедрок прекара в обиколка на кораба. Имаше много заключени врати и препълнени складови помещения, които той подмина, без да се задържа. Искаше да добие общо впечатление от вътрешността и не го напускаше чувството, че трябва да бърза.