Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 49

Ядовитата забележка бе накарала Инелда да поруменее и бе довела до отсъствието на мъжа за цели две седмици от масата й. Беше ясно обаче, че тя имаше работа за Зайдел. А това бе крайно неприятно, понеже изключваше възможността да се предложи подкуп — тази важна добавка към съвременната ишерска цивилизация. За Хедрок това в никакъв случай не означаваше поражение. Той натовари Гриър на антигравитационна платформа, както бе опакован, качи се заедно с него в горната половина на кораба и го остави в едно от спалните помещения. След това подхвана втора разузнаваческа обиколка. Този път, макар вече да бе ясно, че всяка секунда е ценна, оглеждаше всичко много внимателно.

Мина през всяка стая и използва мощна дрелка, за да се справи с по-упоритите ключалки. Личните каюти над залата с командния пулт му отнеха най-много време. Но Гриър бе минал през тях преди него. Не бе останало нищо, което би могло да издаде какво се е случило с последния обитател на всяка от каютите. Несъмнено Гриър бе разполагал с предостатъчно време, за да унищожи уликите, и го бе използвал добре: нямаше нито писма, нито лични принадлежности, нищо, което да притесни един убиец. Но търсенето не беше безполезно. Хедрок откри скъпоценната находка в носа на кораба, в един въздушен шлюз. Напълно оборудван спасителен модул, задвижван от две копия на мощните двигатели, които бе видял в двигателния отсек, и нагласен в специална шейна. Малкият модул — малък само в сравнение с кораба, защото беше дълъг поне трийсетина метра — изглеждаше в идеално състояние и готов всеки миг да полети.

Хедрок внимателно огледа пулта за управление и забеляза, че до обикновения ускорител има лъскав бял лост с надпис „Безконечен двигател“. Това означаваше, че малката ракета също е съоръжена с двигател за междузвездни пътувания. Теоретично погледнато, той можеше да седне пред контролния пулт, да излети във въздуха и да се понесе в космоса със скорости, непостижими за преследващите кораби. Разгледа подробно пусковия механизъм. Всичко беше автоматично. Достатъчно бе модулът да се плъзне по шейната, използвайки обикновения си ускорител, и това щеше да задейства люка на въздушния шлюз, чиято конструкция му позволяваше да се отваря и затваря с висока скорост. Модулът щеше да излети, люкът щеше мигновено да се затвори — и това беше всичко.

Вече нямаше никакво съмнение — той можеше да избяга оттук. Хедрок излезе от спасителния апарат и се спусна в контролната зала, където бе попаднал при влизането си в кораба. Колебаеше се. Само няколко часа след бягството си от двореца той вече притежаваше междузвездния кораб. Беше успял там, където силите на императрицата и на Оръжейните магазини се бяха провалили. Не подценяваше постигнатото. Успехът бе станал възможен само благодарение на старата му тактика в кризисна ситуация — да върви напред към целта, без да се съобразява с рисковете. Но сега бе дошъл моментът да бъде малко по-предпазлив, а това пораждаше ред взаимосвързани проблеми. Как би могъл да предаде грамадния кораб на Оръжейните магазини, без да застраши личната си безопасност и без да постави началото на битка между бойните флотилии на правителството и на Магазините? Решаващият фактор бе, че последните нямаше да получат бележката му с този адрес преди обед на следващия ден.