Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 45

Видя, че Гриър се наслаждава на изненадата му.

— Този кораб е едно съвсем ново изобретение — каза той самодоволно. — Възнамерявам да го продам. В момента съм в преговори, при това от няколко седмици насам, със самата императрица. — Той присви устни и продължи без подкана: — Реших да ти кажа това, докато слизахме. Не че ти влиза в работата, но просто искам да ти спестя догадките, а може би и ровенето насам-натам. Сега знаеш как стоят нещата. Нейна е идеята всичко да бъде държано в тайна. И горко му на всеки досадник, който й се изпречи на пътя. Земята ще му се види тясна, освен ако не е човек на Оръжейните магазини. Ето, това е, разбра ли?

Всичко наистина беше много по-ясно, отколкото си представяше самият Гриър. Великият учен Кершоу бе наел Джил Нийлан, Гриър и сигурно някои други, чиито имена все още оставаха неизяснени, за да му помогнат в реализацията на неговото откритие. Гриър се бе възползвал от някоя удобна ситуация, бе избил всички на борда и бе установил контрол над кораба.

Хедрок се качи по стълбата, водеща от двигателния отсек към ремонтното отделение едно ниво по-високо. Започна да разглежда инструментите, усещайки зоркия поглед на Гриър. Не така забележимо той на свой ред също наблюдаваше Гриър. За пореден път се опитваше да разбере колко знае той. Тук имаше преместващи се лебедки, механизми за фиксиране на големи детайли в дадено положение, техника за заваряване, полиращи машини — всичко в съответните мащаби, — готови за незабавно използване, както му показа един поглед върху индикаторите за мощността. Централният въпрос бе колко знае Гриър?

Онзи стоеше до него и го гледаше в ръцете. Хедрок разглоби един от инструментите и доста аматьорски се захвана да го сглобява. Бавеше се нарочно и накрая Гриър каза:

— Нагласил съм си местенце горе над ремонтната работилница. През следващите два месеца ще прекарвам повечето време там. Не че не ти вярвам, но така ще мога да те наблюдавам да не ровичкаш ненужно из кораба.

Хедрок не отвърна нищо. Не смееше да проговори, за да не издаде с гласа си обхваналото го вълнение. Гриър окончателно се бе разкрил. Не беше нужно повече да го проверява. Гриър не бе учен. И само след няколко минути, когато се качеше в стаичката си, проблемът за контрола върху кораба щеше да бъде решен.

Най-досадното бе, че Гриър май изобщо не мислеше да се качи на горното ниво. Беше се лепнал за него като човек, едновременно жадуващ за компания и страхуващ се от нея. В друг момент и с друг човек Хедрок сигурно би изпитал някакво съчувствие, защото ако имаше емоция, която той можеше да разбере, това бе чувството за самота.

Но имаше и друга причина, поради която искаше този тип най-сетне да се махне. Едно от най-удивителните неща в разговора му с Гриър бе това, че той още не го бе попитал за името му. Хедрок нямаше намерение да казва, че е Дан Нийлан — бе решил да заяви, че предвид особената ситуация смята за най-добре да запази самоличността си в тайна. Незаинтересоваността на Гриър обаче му се видя подозрителна.