Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 46

В този миг Гриър наруши мълчанието:

— Как така човек с твоите способности е останал без работа?

Това звучеше като начало на разпит. Понеже все още не ставаше дума за името му, Хедрок бързо отговори:

— Загубих маса време по планетите. Хлапашка работа!

Гриър изглежда се замисли над чутото, понеже не каза нищо в течение на следващите няколко минути. Накрая проговори:

— И какво те накара да се върнеш тук?

Тук не можеше да има никакви колебания. Ако Гриър се качеше горе и претърсеше дрехите му, щеше да намери името на Дан Нийлан, записано в тефтерчето му. Тази възможност трябваше да се има предвид.

— Смъртта на брат ми — отговори Хедрок.

— О, брат ти е умрял?

— Да. — Това беше историята, която бе възнамерявал да разкаже. Сега можеше да го стори и без да използва имена. — Пращаше ми издръжка. Когато престанах да я получавам, направих някои проверки и се оказа, че го няма вече цяла година. Не бил регистриран никъде. Ще ми трябва половин година, за да продам недвижимата собственост… Нали знаеш, липсата на регистрация в наше време се приема като доказателство за смърт.

— Знам — увери го Гриър.

Настъпи мълчание, добре дошло за Хедрок, който искаше Гриър да може да осмисли чутото. Ако Гриър се натъкнеше на бележката за Нийлан, за Хедрок щеше да е добре дошло да си помисли, че двамата братя не са изгаряли от братска любов.

— Минаха повече от десет години, откакто го видях за последен път — поясни Хедрок. — Да ти кажа правичката, вече бях престанал да го възприемам като брат. Не ми пукаше дали е жив, или мъртъв…

— Смяташ ли да се върнеш в космоса? — поинтересува се Гриър.

— А, не — Хедрок поклати глава. — Отсега нататък за мен съществува само Земята. Тук е много по-интересно.

— Аз пък не бих разменил последната си година в космоса за всички удоволствия на Имперския град — призна Гриър.

— Всеки с вкуса си… — започна Хедрок.

И спря… Желанието му този човек колкото се може по-скоро да се махне отстъпи пред ново съображение. Откриваше се възможност да получи информация. Изненада се, че досега не се е досетил. А всичко беше пред очите му. „Последната си година в космоса“ — ама разбира се: Кершоу, Джил Нийлан, Гриър и без съмнение други хора бяха излетели с този кораб в изпитателен междузвезден полет. Най-вероятно бяха отишли до някоя от близките звезди — Алфа Центавър, Сириус или Процион… въпреки всичките си години живот, Хедрок се развълнува, докато изброяваше наум тези известни имена.

Емоцията от думите на Гриър бавно угасна. Още не беше съвсем ясно какво точно се бе случило, но в едно нямаше съмнение: Гриър искаше да говори. Следователно можеше да бъде подведен да каже още нещо.

— Моята представа за живот не се свежда до бродене из космоса в търсене на астероиди. Правил съм го достатъчно дълго и знам.

— Ха, астероиди! — избухна Гриър. — Ти луд ли си? Да не мислиш, че императрицата на Ишер се интересува от астероиди? Това е сделка за стотици милиарди кредити. Чу ли ме? И тя ще ги плати!

Той възбудено закрачи по площадката и изведнъж се обърна към Хедрок:

— Знаеш ли къде съм бил? Аз… — Той млъкна, мускулите на челюстта му конвулсивно се свиха. Накрая мрачно се усмихна. — О, не, не знаеш. И няма да научиш. Нищо няма да измъкнеш от мен. Не че би имало някакво значение, но… — Той спря и изгледа Хедрок, след това рязко се извърна, изкатери се по стълбата и изчезна на горното ниво.