Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 48

Онова, което видя по време на беглия си оглед, не го задоволи. Разполагаше с космически кораб, който не бе в състояние да напусне хангара си: нещо повече, за него самия щеше да е опасно да напусне кораба сега, когато бе получил контрол над него.

Защото бе ясно, че корабът се охранява. Фактът, че не бе видял войници на Инелда, не доказваше нищо. Те най-вероятно носеха т.нар. „наметала на невидимостта“. За императрицата би било крайно нежелателно да привлича вниманието на наблюдателите на Оръжейните магазини чрез струпване на правителствени войски. Хедрок бе минал по привидно пустата уличка и бе влязъл в този забележителен кораб, преди командирът на охраната да бе имал време да вземе решение как да действа.

Ако това бе вярно, тогава значи бе невъзможно да се махне оттук, без да бъде задържан за разпит. Не смееше да поеме този риск. Какво му оставаше в такъв случай? Без да бърза, той се върна в стаята на Гриър и го намери в съзнание. Мъжът го гледаше със смес от ярост и страх.

— Само не мисли, че ще се измъкнеш просто така — заплаши го той с глас, който трепереше. — Когато императрицата научи, ще…

— Къде са другите? — пресече го Хедрок и разшири въпроса си: — Къде са Кершоу и… — той за миг се поколеба — моят брат Джил?

Очите на Гриър се разшириха. Той потръпна и кресна:

— Върви по дяволите!

Но нямаше никакво съмнение, че е изплашен.

Хедрок спокойно продължи:

— Мисля, че е време да започнеш да се безпокоиш какво би станало, ако реша да те предам на императрицата.

Лицето на Гриър посърна. Той преглътна с мъка и с внезапно пресипнал глас заговори:

— Не бъди глупак! Тук има достатъчно и за мен, и за теб. И двамата можем да станем богати, но трябва да внимаваме… корабът е обграден. Допусках, че ще поискат да вкарат някого и затова те посрещнах с онова оръдие… просто в случай, че и някой друг опита да се вмъкне с теб.

— Искам да знам за терминала — прекъсна го Хедрок. — Възможно ли е да се обадим през него?

— Само минавайки през терминала в „Трелис Майнър Билдинг“.

— О! — Хедрок се начумери. Този път беше надхитрил сам себе си. Беше му се сторило логично да извади от строя онзи терминал и да попречи на другите кандидати за работата да се обадят. Но не бе очаквал, че следата води право при самия междузвезден кораб. — А кой държи връзка с този терминал тук?

— Един господин, казва се Зайдел — навъси се Гриър.

Хедрок за миг се замисли, после се сети откъде му е познато това име. От масата на императрицата — преди няколко месеца. Един от сътрапезниците бе споделил отвращението си, че Инелда използва услугите на подобно същество. Хедрок бе запомнил отговора й: „Бог е направил хората — бе казала тя, — и пак Бог е създал Зайдел. Така, както учените ми използват плъхове в лабораториите си, така и аз използвам Зайдел. Отговаря ли това на въпроса ви?“ — високомерно бе попитала тя.

Но мъжът, който бе засегнал темата, бе известен с хапливия си език и тутакси отвърна: „Разбирам. Досега в лабораториите си имахте човешки същества, които експериментират с плъхове, ето че намерихте и плъх, който да експериментира с хора.“