Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 41

Бе напълно възможно той да бе единственият, който бе наясно, че това е една от големите кризи в критичното от историческа гледна точка управление на Инелда Ишер. Можеше да се окаже, че от успеха до поражението има само няколко минути разлика. Никой друг не бе по-способен от него да използва тези минути по най-рационалния начин.

Малкият му аеромобил мина над 232-ро авеню, Център, и той кацна на площадката на 233-то авеню. Бързо се отправи към ъгъла на пряката, пусна плика в пощенската кутия и, вече по-спокоен, продължи към адреса. Справка с часовника му показа, че са изминали единайсет минути от разговора с бъдещия му работодател. Не беше чак толкова зле.

Малко неочаквано пред него се появи търсената сграда. Хедрок продължи, без да забавя ход, но я огледа критично. Постройката беше грозна, някак непропорционално висока за основите си. Подобно на сива игла тя се забиваше в прихлупеното небе и се извисяваше на сто, може би и повече метра. В нея имаше нещо неестествено. Никакви надписи не подсказваха какво може да има вътре. Тясна, покрита с плочи пътека водеше от тротоара до единствената виждаща се врата, която бе на нивото на улицата. Той натисна бутона на звънеца, опитвайки да си представи Джилбърт Нийлан в деня на неговата смърт да се приближава по същата пътека до същата врата, да влиза през нея и да изчезва завинаги. Нещо в тази картина му се губеше и той се замисли, опитвайки се да разбере какво, когато познатият му вече остър глас проговори от малкия говорител над вратата:

— Доста се забавихте.

— Не съм се отбивал никъде — невъзмутимо отговори Хедрок.

Настъпи тишина. Хедрок знаеше, че мъжът се старае да прецени колко време наистина би отнело някому да дойде тук от „Трелис Майнър Билдинг“. Резултатът от изчислението явно беше благоприятен за него, защото гласът нареди:

— Минутка.

Външната врата започна да се отваря. Хедрок видя широко и високо входно помещение, но мястото, където стоеше, не му позволяваше да прецени колко високо. Той обаче забрави за размерите на помещението, когато забеляза, че полуотворената врата е изработена от тъмен метал с необичайна шарка. Цялата вътрешна стена, в която бе монтирана тази врата, бе пак от същия метал. Хедрок влезе и спря, поразен от общото въздействие. Вътрешната стена беше от така наречената стомана на Фършинг — високоустойчива сплав, използвана изключително за направата на корпусите на космически кораби.

Странната сграда бе хангар за космически кораб. И корабът се намираше в нея.

Корабът на Кершоу! Това беше само предположение, но скоростта, с която се развиваше частното му разследване изискваше да действа така, сякаш всичките му догадки и предположения са верни. През главата му прелетяха и някои други мисли. Джил Нийлан, братът на Дан, не беше умрял на Земята, а по време на полет в космоса. Това на свой ред би трябвало да означава, че междузвездният двигател е бил изпитан преди цяла година. Но какво можеше да обясни странното поведение на хората на борда на този кораб? Нима Кершоу, гениалният изобретател, би се крил така страхливо, само защото някой е загинал по време на изпитателен полет? Едва ли беше и поради някакъв страх от императрицата. Той несъмнено е знаел, че може във всеки момент да си осигури подкрепата и закрилата на Оръжейните магазини. Всички учени, заслужили почетната звездичка в досието си, биваха дискретно уведомявани, че „откритите“ лаборатории на Магазините са винаги достъпни за тях. А в по-редки случаи на някои от тях даже се предоставяше и „поверителна“ информация.