Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 42

Застинал на място, Хедрок реши, че Кершоу сигурно също е мъртъв. Мислите му потекоха още по-стремително и цялото му същество се настрои за решителни действия. Въпросът сега бе да влезе ли веднага, докато има тази възможност, или да излезе и да се върне, облечен в „работния“ си костюм.

Въпросите бяха такива, че отговорите идваха автоматично. Ако си тръгнеше сега, това положително щеше да събуди подозрението на човека, с когото бе говорил. А ако останеше и завземеше кораба, това щеше да реши целия проблем с двигателя.

— Какво има? — обади се острият глас, когато мислите му стигнаха до тази точка. — Какво чакате? Вратата е отворена.

Значи вече бе събудил известно подозрение. Но в гласа имаше и ясно доловима тревога. Човекът, който и да бе той, определено искаше да разполага с атомен инженер. Следователно Хедрок имаше тънко психологическо предимство. Което му даде възможност напълно откровено да отбележи:

— Току-що установих, че това е космически кораб. Аз не искам да напускам Земята.

— О! — Последваха няколко секунди пауза. След това гласът напрегнато добави: — Момент, моля. Сега ще изляза. Ще ви докажа, че всичко е точно както трябва да бъде. Този кораб не може да излети, докато не бъдат ремонтирани двигателите.

Хедрок изчака. Нямаше да се учуди, ако се окажеше, че доказателството се състои в използването на оръжие. Въпросът бе само колко мощно. Не че дори това би променило нещата. Той щеше да влезе, макар и започвайки в по-неизгодна позиция, отколкото би пожелал. Рано или късно щеше да се открие възможност да използва пръстените си. Докато разсъждаваше, вътрешната врата, която до този момент бе само открехната, се отвори докрай. Зад нея имаше трета врата, която също беше отворена, а през нея се виждаше летящо във въздуха високоенергетично оръжие, монтирано на антигравитационна платформа. Трите цеви бяха насочени към Хедрок с механична неподвижност. Гласът пак се обади, отново през говорител:

— Сигурно носите оръжие на Магазините. Надявам се, че сега сам виждате колко безполезно би било то пред излъчвател с мощност 90000 цикъла. Така че просто изхвърлете револвера си през вратата.

Хедрок, който не носеше обикновени оръжия, спокойно отговори:

— Не съм въоръжен.

— Разгърнете палтото си.

Хедрок се подчини. След кратка пауза гласът каза:

— Добре, влизайте.

Без да каже нито дума, Хедрок мина през двете врати, всяка от които се затръшна зад гърба му с метален грохот, в който се долавяше безжалостна окончателност.