Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 40

Асансьорът полетя към покрива и Хедрок рече:

— Според мен най-добре е да се върнеш в магазина на „Линууд“ и да си прибереш пощата, докато аз се запозная с този тип. След това наеми стая в хотел „Ишер“ — ще те намеря там. Така ще можем да свършим цялата работа в по-кратък срок.

Всъщност той имаше и други съображения. Колкото по-рано се върнеше Нийлан в магазина, толкова по-вероятно бе да стигне там преди отряда на Оръжейните магазини. А ако го чакаше в хотел вместо в собствената си стая, това щеше да затрудни издирването му. Фактът, че не бе съумял да чуе адреса правилно, го поставяше в по-малка опасност.

— Можеш да ме оставиш на първата спирка за аеротаксита — предложи Нийлан. — И все пак, какъв бе онзи адрес?

— Ще ти го напиша преди да слезеш — обеща Хедрок. Вече бяха на покрива и той за миг се стресна, понеже няколко аеромобила застрашително пикираха към площадката. Но когато кацнаха, от тях излязоха само мъже и жени, които не обърнаха никакво внимание на двамата мъже, насочили се към аеромобила на северната писта.

Щом излетяха, Хедрок забеляза примигващия знак на спирка за обществени аеромобили, спусна се към нея, извади лист хартия и написа: „Номер 97 на 131-ва улица“. Секунда по-късно кацнаха. Той сгъна листчето и го даде на Нийлан, който слезе от машината. Стиснаха си ръце.

— Успех — каза Нийлан.

— Не се връщай в стаята на брат си — предупреди го Хедрок.

После затвори вратата и миг по-късно вече беше във въздуха, опитвайки да се измъкне над основния поток на трафика. През задното стъкло видя Нийлан да се качва на обществен аеромобил. Не бе сигурен дали Нийлан не бе разбрал, че е получил грешен адрес.

Експертите на Оръжейните магазини естествено можеха да използват техниката на асоциативния разпит, за да измъкнат от подсъзнанието му точния адрес. Нийлан сигурно помнеше думите на някакво ниво, но налучкването на правилната асоциация щеше да отнеме време. Всъщност Хедрок не възразяваше Магазините да научат правилния адрес. Докато насочваше машината към него, той извади друг лист и написа верния номер. Сложи го в плик и го адресира: „Питър Кадрон, корпорация «Метеорит», хотел «Ганиел», Имперски град — да се предаде с обедната поща на 6-и“. Това беше утре.

При нормални обстоятелства той щеше да работи за Магазините. Целите, които те си поставяха, практически бяха и негови, и бе истинско нещастие, че целият Съвет така се бе подплашил от един-единствен човек — от него самия. Но това бе факт, а подобна емоция неизбежно щеше да повлияе на ефективността на работата им. Имаше индикации, които потвърждаваха този извод: голямото забавяне в проследяването на връзката „Кершоу“ показваше, че действията им не защитават по най-добрия начин собствената им кауза. От своя страна, Хедрок не изпитваше никакви съмнения какво трябва да предприеме. По време на криза той си вярваше безрезервно. Имаше наистина и други хора — не по-малко добри професионалисти и дори не по-малко смели — но на тях им липсваше неговият жизнен опит и неговата готовност да поема дългосрочни рискове.