Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 39

— Изненадан съм, ала реших да пробвам — отговори той. Мъжът се изсмя някак злобничко.

— Радвам се да го чуя. Предлагам работа за около два месеца, за което съм готов да плащам по осемстотин кредита седмично, но не искам да ми се задават въпроси. Става ли?

Все по и по-любопитно, мислеше си Хедрок. Реши, че моментът оправдава проявяването на известна предпазливост, затова бавно попита:

— И какво се очаква да правя?

— Нищо повече от посоченото в обявата. Ремонт на атомни двигатели. Е — този път въпросът прозвуча безапелационно, — какво ще кажете?

И тогава Хедрок зададе интересуващия го въпрос:

— Къде трябва да се явя?

Но мъжът отсреща замълча.

— Да не бързаме толкова — обади се гласът след малко. — Не съм склонен да съобщя важна информация, а след това да чуя отказ. Предполагам съзнавате, че ще ви плащам два пъти повече от нормалното. Искам ясно да чуя, че сте заинтригуван.

— Точно такава работа търся — увери го Хедрок.

Не се вълнуваше много от скритата зад предпазливостта на другия вероятност да става дума за незаконни дела. Дори проблемът на Нийлан му изглеждаше някак второстепенен. Беше почти сигурно, че в цялата история има и убийство, но какво бяха един-двама мъртви в повече за човек, пред чийто поглед в небитието се бяха преселили поколения човешки същества? Целите, които Хедрок си бе поставил, бяха на съвсем друго ниво.

Междувременно гласът вече обясняваше:

— … пет преки на север по 131-ва улица, после девет преки в източна посока, докато стигнете номер 1997 на 232 авеню, Център. Това е висока тясна сива сграда. Не е възможно да се пропусне. Позвънете отдолу и чакайте отговор. Разбрахте ли?

Хедрок бързо си записа скъпоценния адрес.

— Разбрах. Кога да се явя?

— Веднага! — В гласа звучеше откровено заплашителна нотка. — Искам да е ясно, че няма да допусна да се отбиете на друго място. Ако държите на тази работа, трябва да дойдете с обществен аеромобил и аз знам точно колко време ви е необходимо, така че не се опитвайте да ме изиграете. Очаквам ви след десет минути.

„Господи, ще мога ли някога да мина и през моя апартамент?“ — помисли си и Хедрок обеща на глас:

— Става.

После изчака. Екранът на терминала стоеше все така празен. Мъжът явно не се интересуваше как изглежда бъдещият му работник. В следващия момент се чу изщракване и Хедрок разбра, че връзката е прекъсната.

Явно това означаваше край на интервюто за назначаване на работа.

Без да се бави, той използва един от пръстените си, за да се подсигури, че този терминал повече никога няма да бъде използван от друг човек. После се обърна — Нийлан се бе приближил. Беше едър мъж с гъвкаво тяло, висок почти колкото Хедрок.

— Добра работа — каза той. — Майсторски си изиграхте ролята. Какъв беше адресът? Номер деветдесет и седем на коя улица?

— Да се махаме оттук — предложи Хедрок.

Тръгнаха към асансьора. Мозъкът на Хедрок трескаво работеше. Питаше се какво да прави с Нийлан. Този човек можеше да бъде ценен със знанията си, а можеше и да се окаже прекрасен помощник за самотник като него. Но все още бе прекалено рано да му се доверява във всичко. Освен това не бе имал време да измисли някаква фиктивна версия на миналото си, която да му спечели подкрепата на Нийлан.