Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 38

— Терминалът — прошепна той. — Ама разбира се!

Той тръгна към апарата и спря, видял въпросителния поглед на Нийлан.

— Бързо до стената — каза той и посочи стената до терминала. — Не бива да те вижда.

— Кой? — попита Нийлан, но послушно се отдръпна на указаното място.

Хедрок включи терминала. Беше бесен на себе си, че не бе направил този опит още с влизането си в стаята. Години наред бе живял в света на Оръжейните магазини, обкръжен от терминали, настроени на определен канал, на такива, свързани последователно един към друг, на други, които дори нямаха възможност за набиране, през цялото време бе зависил от правилното функциониране на собствените си терминали, свързващи една сграда с друга. Така че бавното осъзнаване на възможната роля на този апарат бе равносилно на самоубийство.

Измина минута, но екранът на апарата оставаше празен. Втора минута… беше ли това някакъв звук? Не бе сигурен, но му се стори, че шумът идва от апарата… някакво провлачване или… меки стъпки? Каквото и да бе, то внезапно спря и настъпи пълна тишина. Хедрок си представяше неуверен мъж, изправил се пред апарата в двоумение дали да отговори на повикването. Трета минута… Хедрок започна да предусеща поражението си, защото изтичащите минути бяха скъпоценни.

В края на петата минута се разнесе остър мъжки глас:

— Да? Кой е там?

Хедрок вече се бе подготвил какво да отвърне, но преди да успее да отвори уста, гласът отново проговори, този път още по-остро:

— За обявата ли е? Обадиха се да ми кажат, че щяла да излезе едва утре. Защо не ми позвъниха да ме предупредят, че все пак са я публикували днес? — Явно беше сърдит и за втори път не изчака отговор, а попита: — Атомен инженер ли сте?

— Да — потвърди Хедрок.

Не му беше никак трудно да го каже. Бързината, с която другият бе стигнал до напълно погрешен извод, го улесняваше да промени историята, която беше съчинил за случая. Първоначалното му намерение бе да се представи за Дан Нийлан и да обясни, че е намерил този адрес в личния багаж на брат си. Смяташе „да не демонстрира мекушавост по повод кончината на своя брат“, а по-скоро да намекне, че го интересува само наследената недвижима собственост. Този подход му се бе струвал разумен и още продължаваше да му изглежда правилен, но най-важна щеше да бъде реакцията отсреща. Тя или щеше да подскаже съществуването на някаква симпатия към живия брат на Джил Нийлан, или щеше да бъде неприязнена. А можеше и изобщо да липсва, което също щеше да бъде важно.

Хедрок замълча, но не се наложи да чака дълго.

— Вероятно се чудите какво налага този странен метод за наемане на работа? — обади се гласът от терминала.

Хедрок изпита леко съжаление към този човек. Той, изглежда, с особена острота съзнаваше необичайността на собствените си действия и поради това смяташе за нормално всеки друг също да недоумява. Най-добрият начин за действие беше да приеме предлаганата му линия на поведение.