Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 37

Стаята бе дотолкова лишена от признаци на обитаемост и очевидно неизползвана, че Хедрок изпита известно неудобство. Неволно се обърна да види Нийлан. Любопитството му бе надделяло, защото той се бе навел над ключалката и внимателно я разглеждаше. После вдигна поглед към Хедрок и удивено поклати глава:

— Как го направи?

Хедрок се досети, че въпросът се отнася до начина, по който бе отворил вратата.

— Съжалявам, това е тайна — усмихна се той. — По-добре влез, не бива да привличаме внимание.

Нийлан чевръсто се изправи, влезе в стаята и затвори вратата.

— Хващай се с бюрото — нареди Хедрок, — а аз ще прегледам шкафа за документи. Колкото по-бързо приключим, толкова по-добре.

Самият той приключи за по-малко от минута. Отделенията на шкафа бяха празни до едно. Той бутна последното на мястото му и се отправи към бюрото. Нийлан тъкмо надничаше в най-долното чекмедже и Хедрок забеляза, че то също е празно. Нийлан затвори вратичката и бавно се изправи.

— Това е — каза той. — Сега какво?

Хедрок не отвърна веднага. Имаше още способи, които можеха да бъдат опитани. Може би щяха да се натъкнат на нови нишки за разплитане от наемния договор. Възможно бе да направят проверка и в комуникационната компания. Оттам можеха да научат с кои номера са били водени разговори от апарата в тази стая. При достатъчно време, Хедрок бе уверен в това, отговорът можеше да се намери.

Но точно това беше проблемът. Времето бе единственото нещо, което не би могъл да си поиска. За пореден път се удиви как така Оръжейните магазини още не са попаднали на следите му. В дните, когато той самият бе шеф на Отдела за координация и контрол, още след първото споменаване на името на Кершоу от Съвета, щяха да му бъдат необходими само минути, за да научи всичко съществено за него. Не бе в състояние да си обясни защо неговият заместник, способният и изключително умен възпитаник на И-човеците, Джон Хейл, се представя толкова зле. Каквато и да бе причината за закъснението, то едва ли щеше да продължи още дълго. Така че трябваше да напуснат тази стая колкото се може по-бързо.

Той се обърна и се отправи към вратата. И спря… Ако излезеше оттук, къде щеше да отиде? Така че бавно се обърна. Навярно претърсването не беше извършено достатъчно внимателно? Дали в бързината не беше пропуснал нещо?

Налагаше се да остане и да провери още веднъж.

Първоначално огледът бе също толкова непродуктивен. Погледът му бавно се премести от прозореца към бюрото, но той отхвърли всеки предмет: бюрото с празните му чекмеджета, също така празната кантонерка, столовете, самата стая, и тя практически празна с изключение на минимума мебелировка, без никакви механизми или апарати с изключение на терминала. И тук погледът му спря.