Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 29

Спусна се над магазина и не забеляза признаци на необичайна активност. Аеромобилът му бе съоръжен с изключително чувствителни датчици, които с лекота щяха да засекат присъствието на боен кораб на Оръжейните магазини, криещ се някъде из синевата над града. Това обстоятелство му даваше резерв от приблизително пет минути — времето, необходимо на кораба да ускори и забави в атмосферата в близост до земната повърхност.

Кацна непосредствено до магазина и погледна часовника си. Бяха изминали двайсет и три минути, откакто бе прекъснал връзката с Информационния център. Това означаваше три четвърти час след бягството му от залата на Съвета. Без никакво съмнение точно в момента навсякъде се разпращаха предупреждения за него и информацията постепенно се разпростираше в рамките на огромната организация. В един момент щяха да бъдат известени и продавачите на този магазин. Въпреки че съзнаваше колко е важно да действа светкавично и решително, Хедрок си наложи да слезе от аеромобила без да бърза и дори си позволи да поспре за миг, разглеждайки го отвън. Отгоре светеше обичайният надпис:

Като всички подобни надписи и този сякаш се извъртя към него в мига, в който той се насочи към магазина. Тази илюзия бе обичаен ефект, използван по големите търговски улици, но въздействието бе толкова силно, че бяха известни случаи на хора, получили светлинно опиянение вследствие атаката на неколкостотин подобни реклами. Усещането бе много приятно, защото цветовете се рееха във въздуха. Не можеше да става и дума за опасни последици от въздействието им. Съществуваше дори хапче, подпомагащо бързото възстановяване на зрението.

Магазинът беше потънал в зеленина и представляваше една прекрасна идилична картина, приканваща за отдих. Всичко изглеждаше точно както би трябвало да е. Дори надписът на витрината бе такъв, какъвто би следвало да бъде. Буквите бяха подобни на рекламата отвън, а думите бяха също толкова окуражаващи:

Хедрок знаеше, че това е самата истина. Хвърли поглед върху изложените револвери и карабини и с изненада осъзна, че са изминали повече от сто години, откакто за последен път бе влизал в такова място. Магазинът му се стори по-интересен от обичайно. Хедрок осъзна в каква могъща организация се бяха превърнали Оръжейниците, пръснали магазините си в десетки хиляди големи и малки градове из необятната Ишерска империя, представляващи независима, намираща се извън закона, неунищожима и алтруистична опозиция на тиранията. Макар да знаеше толкова много, в този момент му бе трудно да повярва, че всеки магазин е по същество непревземаема крепост и че всички опити на ишерската администрация в миналото организацията да бъде унищожена, се бяха провалили.