Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 30

Бързо се насочи към вратата. Посегна да я отвори, но не успя. Пусна дръжката и я изгледа изненадан. И мигом осъзна каква е грешката му. Интелигентната врата отказваше да го допусне вътре, понеже мислите му бяха ангажирани с действията, предприети срещу него от страна на Съвета. Датчиците във вратата правеха невъзможно през нея да премине нито враг на Магазините, нито слуга на императрицата.

Той затвори очи и си наложи да се отпусне, изгонвайки от съзнанието си всякакви следи от напрежението на последните часове. След малко отново опита.

Тя леко се отвори, подобно на цвете, разгръщащо венчелистчетата си. Пръстите му не усетиха никаква съпротива, сякаш под тях имаше нещо нематериално, а когато пристъпи вътре, вратата безшумно се затвори зад гърба му и въздушната струя едва доловимо го подтласна напред.

Хедрок мина през малкото антре се озова в голямо помещение.

5.

Беше тихо. Не се чуваше нито звук от забързания ден навън. Очите му бързо се адаптираха към мекото осветление, което идваше като отразено от стените и тавана. Той бързо се огледа и първото му впечатление бе, че в тази стая няма никой друг. Това го накара да се напрегне, защото можеше да означава само, че не бяха успели да задържат Нийлан.

А може би очакваното предупреждение се бе получило и това бе клопка.

Хедрок въздъхна и се отпусна. Ако беше клопка, шансовете му за измъкване зависеха от това, колко души са решили да пожертват. Защото те знаеха, че няма да се предаде без бой. От друга страна, ако не бе клопка, нямаше от какво да се безпокои.

Реши да не те тревожи, поне засега.

Погледна с любопитство щандовете, подредени покрай стените и грижливо аранжирани в средата. Бяха поне дузина и всички излъчваха меко сияние. Хедрок пристъпи към най-близкия до вратата и спря поглед на четирите карабини, поставени вътре. Дори самата гледка го изпълваше с възбуда. Беше взел сериозно участие в разработването на тези сложни енергийни оръжия, но при него познаването им отблизо в никакъв случай не означаваше пренебрежително отношение към тях.

Много от оръжията все още носеха старите си имена. Но независимо дали биваха наричани „оръжия“, „револвери“ или „карабини“ приликата свършваше с това. Защото въпросните „оръжия“ не изстрелваха куршуми, а освобождаваха енергия, при това под най-разнообразни форми и в най-различни количества. Някои от тях можеха да убият или унищожат дори от хиляда километра разстояние, ако се наложеше, но всички се подчиняваха на все същия принцип, който управляваше и външната врата на всеки оръжеен магазин. Точно както тя отказваше да се отвори пред полицейски офицер, имперски войник или човек, враждебно настроен към Магазините, така и тези оръжия бяха настроени да стрелят единствено при самозащита или срещу определени животни по време на ловния сезон.