Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 27

Хедрок си наложи спокойствие — той просто не разполагаше с време за изследователска работа сега. Освен това системата щеше да отдели плъха и да го изпрати не за унищожение, а в камерата за съхранение, където малкото телце щеше да изчака по-удобен ден за проучване. Защото в момента имаше по-важни неща, жизненоважни, засягащи самото съществуване на човешката раса, а той, който толкова упорито и дълго бе работил в името на бъдещето, се придържаше към принципа никога да не допуска намесата на незначителни фактори в решителни моменти като този.

Моментът изискваше бърза реакция, защото някои действия можеха да бъдат предприети само докато Съветът още не му бе отнел властта и пълномощията в рамките на организацията на Оръжейните магазини. Хедрок бързо се преоблече в един от „работните“ си костюми и стъпи в кабинката на телепортатора.

Пренесе се в един от тайните си апартаменти в Имперския град и бърза справка с часовника му показа, че са изминали само десет минути, откакто бе избягал от заседателната зала в „Роял Ганиел“. Едва ли всичките десетки хиляди членове на Оръжейните магазини вече бяха информирани, че той трябва да бъде смятан за предател. Хедрок седна пред апарата за свръзка и набра номера на Информационния център на Магазините.

— Тук е Хедрок — каза той, когато операторката се обади. — Трябва ми адресът на Дърд Кершоу.

— Да, господин Хедрок. — Отговорът бе бърз и вежлив, без никакъв намек, че името му е станало анатема за Магазините. След малка пауза се чу очакваното леко щракване.

Разнесе се глас на друга жена:

— Разполагам с досието на господин Кершоу. Да ви го изпратя ли или ще пожелаете да ви го прочета?

— Вдигнете го — нареди Хедрок. — Ще си копирам онова, което ми е нужно.

Досието се появи на екрана пред него. Той откри с поглед последния адрес на Кершоу: „Трелис Майнър Билдинг 1874“. Останалата част от страницата бе запълнена с предишните адреси на Кершоу, информация за неговото месторождение, родителите му и обучението, което бе получил в детските си години.

В долния десен ъгъл имаше златна звезда. Това бе знак за заслуги, използван от Оръжейните магазини, и показваше, че Кершоу е считан от учените на Магазините за един от двамата или най-много тримата най-велики физици.

— Добре — каза Хедрок, — сега следващата страница. Страница втора подхващаше историята на живота на Кершоу от мястото, където бе свършила страница първа. Образование през юношеските години, колеж, изпити за оценка на личностните характеристики и интелектуалното ниво, първи научни постижения и накрая списък на научните му открития и изобретения.

Хедрок не се задържа върху списъка. Можеше да провери подробностите и по-късно. Сега трябваше да се възползва от това, че бе научил името на Кершоу от И-човека Едуард Гониш, а това бе късмет, който не биваше да се пропилява с мудни действия. Случайният характер на срещата им го караше да вярва, че разполага с информация, по която засега не работи никой. Вярно, че Гониш не смяташе интуитивната си оценка за Кершоу и междузвездните пътешествия за окончателна. Но думите му бяха достатъчно солидно основание за действие. Именно заради това Робърт Хедрок бе готов да посвети час, дори цял ден от времето си, в търсене на повече информация, преди Магазините да му попречат.