Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 28

— Обърнете на последната страница — каза той бързо.

След малко се появи и тя. Хедрок плъзна поглед по списъка имена от дясната страна. Това бяха хората, които последни бяха правили справки с досието. Бяха само двама: Едуард Гониш и под него — Дан Нийлан. Той изгледа второто име с присвити очи и само фактът, че сетивата му бяха особено изострени, му помогна да забележи нещо, което при нормални обстоятелства би пропуснал. Зад името на Гониш имаше малък символ. Той означаваше, че И-човекът е поискал досието, което след това е било върнато на мястото му. Но след името на Нийлан нямаше подобен символ. Хедрок бързо попита:

— Кога е чел това досие Нийлан и кой е той?

Момичето от другата страна спокойно отговори:

— Господин Нийлан в момента е на линия, сър. Когато поискахте това досие, ние го изтеглихме от онази секция и го прехвърлихме тук. Задръжте така за момент, моля. Ще ви свържа с другата операторка.

Тя заговори с някой, когото Хедрок не можеше да види, а и гласът й не се разбираше. За кратко настъпи тишина и после на екрана се появи лицето на ново момиче. То кимна, когато разбра какво го интересува и обясни:

— Господин Нийлан в момента чака в Оръжейния магазин на „Линууд Авеню“. Първото му запитване беше за неговия брат Джил Нийлан, изчезнал преди година. Когато разбра, че последният известен адрес е същият като на Дърд Кершоу, той поиска информация за Кершоу. Бяхме започнали да търсим тази информация, когато се обадихте и вие, а вашият приоритет е по-висок.

— Значи Нийлан чака в магазина на „Линууд“?

— Да.

— Задръжте го там, докато успея да се добера до него — нареди Хедрок. — Понеже нямам телепортатор под ръка, ще ми трябват около петнайсет минути.

— Ще го накараме да почака, докато му доставим досието — отговори момичето.

— Благодаря. — И Хедрок прекъсна връзката.

С известно съжаление, но без да се бави, той съблече „работния“ си костюм. Върна се заедно с него през телепортатора в лабораторията и оттам в апартамента. Облече се в нормални дрехи и се отправи към покрива на блока, където държеше в хангар частния си аеромобил.

Беше стар модел, който не бе използвал от няколко години, така че му трябваха няколко скъпоценни минути да провери двигателя и пулта за управление. Излетя във въздуха и обмисли ситуацията. Най-силно го безпокоеше изоставянето на „работния“ костюм. От друга страна, нямаше избор. Костюмът, използващ същия енергиен принцип като материала, от който бяха построени всички оръжейни магазини, беше достатъчно голям, за да предизвика смущения, ако се появеше с него вътре, и на свой ред изпитваше подобно въздействие от страна на магазина. Само по себе си дори това не бе повод за тревога, но „въздействието“ можеше да бъде опасно, ако се проявеше близко до кожата. Беше напълно възможно да внесе в магазина личното си оръжие и активиращите пръстени без никакви странични ефекти, но „работният“ костюм бе прекалено голям. Имаше и още едно неудобство — беше вградил в костюма устройства и изобретения, още неизвестни за Оръжейните магазини. Дори само възможността някоя от неговите тайни да бъде анализирана от детекторите, с които магазините по правило бяха оборудвани, бе достатъчна причина да го остави.