Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 31

Имаха и още някои специални качества, особено по отношение на защитата и скоростта на стреляне.

Хедрок мина покрай щандовете и видя, че не е сам: в другия край на стаята седеше висок мъж, почти скрит зад последния щанд. Предположи, че това е Нийлан, но преди да отиде и да му се представи, вратата към вътрешността на магазина се отвори и на прага се появи възрастен як мъж, който пристъпи напред и каза:

— Извинете ме, господин Хедрок. Разбрах, че външната врата се отваря и се досетих, че може да сте вие, но бях започнал нещо, което просто не можех да оставя веднага.

Все още се отнасяха към него като към висша персона на Оръжейните магазини. Хедрок остро погледна продавача и прецени, че не е информиран за отнемането на привилегиите на Робърт Хедрок. Продавачът извиси глас:

— Господин Нийлан! Това е джентълменът, за когото ви споменах.

Непознатият се изправи, а Хедрок и служителят на Магазините се приближиха към него.

— Позволих си преди няколко минути да информирам господин Нийлан, че сте на път за насам — обясни продавачът. — Той се обърна към посетителя: — Господин Нийлан, запознайте се с Робърт Хедрок, висш служител на Оръжейните магазини.

Ръкуваха се и Нийлан внимателно, но и твърдо го огледа с черните си очи. Лицето му беше с тъмен тен и Хедрок се досети, че мъжът пред него скоро е пътувал до планети, на които е бил изложен на директните слънчеви лъчи.

Започваше да съжалява, че не бе имал възможност да научи повече за Дан Нийлан и изчезналия му брат. Това нямаше как да се поправи, така че важното сега бе да го заведе на някое място, където да поговорят в безопасност. Но преди да предложи това, продавачът се обади пак:

— Господин Хедрок, в момента получаваме пощата на господин Нийлан от пощенския му адрес на Марс. Така че ще разполагате с предостатъчно време да си поговорите.

Хедрок не възрази. Досети се, че в случилото се има пръст и самият той. Момичетата от Информационния център бяха намерили елегантно решение на проблема как да задържат Нийлан в магазина до неговото пристигане. Бяха предложили да прехвърлят тук пощата му от Марс с помощта на трансмитера на Магазините.

И в това нямаше нищо особено: беше им поставена най-обикновена задача и те се бяха справили с нея. Все още не бе изключено да примами Нийлан извън магазина поне за кратко. Но устните на мъжа бяха упорито стиснати, а присвитите му очи издаваха, че това е човек, всеки момент очакващ да бъде измамен по някакъв начин. Хедрок познаваше добре този тип хора и знаеше, че не е разумно да бъдат подлагани на натиск. Предложението да излязат можеше да изчака, но това не пречеше на Хедрок да покаже по някакъв начин, че не разполага с много време. Затова се обърна към продавача:

— Става въпрос за изключително важни дела, така че надявам се да не сметнете за проява на невежливост от моя страна, ако веднага пристъпя към същността.