Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 26

С усилие се отърси от мрачното си настроение и се обърна, за да разгледа отделението за животни. И в четирите клетки за плъхове всичко беше наред. Във всяка имаше ново поколение и по големината на малките можеше да прецени, че са се появили на бял свят след измъкването на плъха, предизвикало прекъсване на механичния процес.

Поправката на пораженията щеше трае прекалено дълго, но останалата част от процеса възстанови хода си с проектираната прецизност в мига, в който той отново включи подаването на енергия. Самият процес бе крайно прост. Сложил бе началото му преди около хиляда години, поставяйки по една дузина плъхове (шест мъжки и шест женски) в четири специално построени за тях къщички. Храната се подаваше през равни интервали. Подът се поддържаше чист благодарение на остроумна лостова система. Следвайки естествения ход на нещата, всяко новопоявило се поколение израстваше и увеличаваше натиска върху пода. Когато общото им тегло достигнеше зададена стойност, автоматично се отваряше малка вратичка и рано или късно някой от плъховете излизаше през нея в тясно коридорче. Вратичката се затваряше, а системата имаше грижа да не отваря друга вратичка, докато не бъде приключено с излезлия плъх. В далечния край на коридорчето имаше примамка, а в нея бе скрит малък увеличител на Оръжейните магазини. Веднъж погълнат, увеличителят се задействаше от топлината на тялото и включваше реле, отварящо вратата към специалното отделение с форма на куб с дължина на страната дванайсет метра. Едновременно с това се включваше и движеща се лента по пода на коридора. Доброволно или не плъхът скоро се озоваваше в отделението, а вратата зад него се затваряше.

Храната в центъра на отделението активираше източника на енергия, който на свой ред включваше основната функция на увеличителя. Плъхът мигновено се превръщаше в шестметрово чудовище, чиито жизнени функции биваха ускорени почти пропорционално на разликата в размерите. Самият ход на времето за него се ускоряваше, а това означаваше бърза смърт. Когато температурата на трупа паднеше под определена граница, увеличителят се изключваше, подът се накланяше и малкото бяло телце се плъзваше върху лентов конвейер, за да бъде изсипано в машината за анализ, след което стигаше крайния си пункт, където биваше изпепелено.

После процесът се повтаряше. И пак, и пак, и пак… Това бе продължавало вече цяло хилядолетие, но крайната цел бе грандиозна. Някога увеличаващите лъчи на резонансното устройство щяха да сторят по научно контролиран начин с поредния плъх онова, което бяха сторили случайно с Хедрок преди петдесет и пет столетия. Плъхът щеше да стане безсмъртен и да се превърне в безценен обект за изследвания. Някой ден, ако разбира се, начинанието му се увенчаеше с успех, всички хора щяха да станат безсмъртни.

В този момент от машината изпълзя картичката с данни за плъха, който едва не го бе убил. Заедно с нея имаше и три други картончета, според които някои органи бяха продължили да функционират и след смъртта. Още преди много години Хедрок бе изследвал това странно явление до изтощение. Но четвъртата картичка възбуди въображението му. Атакувалият го плъх бе преживял еквивалента на деветдесет и пет години. Нищо чудно, че бе имал време да се измъкне на свобода — бе просъществувал в гигантското си тяло цели няколко часа.