Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 25

— Да, смърт… смърт… незабавно…

— Момент, моля! — извиси глас над шума Хедрок. — Правилно ли разбрах, че Съветът в момента е в част от хотела, която доскоро не е била заемана от корпорацията?

Те го изгледаха неразбиращо, а той, без да изчака отговора, изтича до украсения панел в тъмната блестяща стена отдясно. Всичко се бе оказало по-просто, отколкото си го бе представял и в най-оптимистичните си мечти. Никой не го спря, никой дори не посегна да извади оръжие. Той стигна до стената, нагласи четирите си пръста, постави ги върху панела, завъртя и… пръстенът се изхлузи от скривалището си и се надяна върху показалеца му. С плавно движение Хедрок насочи светлозеления лъч върху резонансното устройство и стъпи в очертанията на телепортатора.

Нямаше време за оглеждане на познатата стая, в която се озова миг по-късно. Знаеше, че се намира в подземните хранилища на четири хиляди километра от Имперския град. Около него имаше тихо бръмчащи машини и блестящи апарати. Ръката му напипа на стената прекъсвач. Той го натисна и се разнесе свистенето на включвана мощ. Хедрок си представи как в този момент всички пръстени и активатори в хотел „Роял Ганиел“ мигновено се разрушават. Бяха изпълнили предназначението си. Знаеше, че Оръжейните магазини няма да допуснат да им се измъкне по този начин повече от един път. Обърна се, мина през вратата и в последния миг видя смъртната опасност. Опита се да отскочи…

Прекалено късно. Седемметровото чудовище скочи срещу него. Мощните му лапи го тласнаха в стената. За миг помисли, че губи съзнание. Опита се да помръдне, да се изправи… и видя гигантският бял плъх да се хвърля отгоре му, оголил зъби.

4.

Хедрок изчака до последния възможен момент. И тогава изрева със сила, от която стаята изкънтя. Плъхът изписка и се сви в ъгъла. Хедрок виждаше как силното му треперене допълнително ускорява вече отприщения в тялото му процес на стареене. Тялото му се наклони бавно и той падна настрани. Замъгленият му поглед проследи Хедрок, който с неуверена походка отиде до нишата на плъха и посегна към редицата прекъсвачи. Миг по-късно вече бе изключил линията, доставяща енергията, необходима за съществуването на това грамадно тяло.

Междувременно Хедрок бе забелязал разбитата в стената дупка, но не спря да я разгледа. Беше му необходима половин минута, за да открие гризача, който вече не беше уголемен физически. Накрая зърна малкото мръснобяло телце, свито под един счупен стол. Плъхът още бе жив, но изглеждаше много стар. Животното трепна, когато Хедрок го хвана и отнесе през специалното отделение в лабораторията от другата страна. Чувството, което изпитваше, нямаше нищо общо с нещастното създание, което положи в апарата на системата за събиране на данни. Това бе жалост наистина, но в голям мащаб, а не по отношение на който и да било отделен индивид. Целият живот имаше нужда от състрадание. Изведнъж се почувства сам в този свят, където хората живееха и умираха с покъртителна скорост, сякаш бяха безплътни сенки, стрелнали се за кратко под ярката слънчева светлина, за да избледнеят и изчезнат завинаги.