Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 115

По-нататъшното инструментално наблюдение показа, че ъгловият диаметър на двете близки звезди на системата е по-голям от този на Слънцето, гледано от Земята, макар само едната да беше по-ярка. Третата звезда оставаше все така едва забележима точка в самия край на екрана. Щеше да му отнеме много време да снеме и нейните характеристики. Но самият факт на нейното присъствие накара Хедрок да се намръщи. Нещо му хрумна и той старателно прегледа близкото пространство. Накрая намери четвърта звезда — малка червена точка в далечината. Започваше да изпитва прилив на възбуда и в този момент чуждият разум отново насочи хладната си мисъл в мозъка му.

„ДА, ЧОВЕКО, ПРАВ СИ. ТОВА СА ЗВЕЗДИТЕ НА СИСТЕМАТА, КОЯТО ВИ Е ИЗВЕСТНА КАТО ЦЕНТАВЪР. ДВЕТЕ НАЙ-БЛИЗКИ СА АЛФА-A И АЛФА-B, ТРЕТАТА Е АЛФА-C, А ЧЕРВЕНАТА ТОЧКА, РАЗБИРА СЕ, Е НЕЗНАЧИТЕЛНАТА ПРОКСИМА ЦЕНТАВЪР, ЗА КОЯТО ОТДАВНА ЗНАЕТЕ, ЧЕ Е НАЙ-БЛИЗКАТА ДО СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА. ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ НЕ НИ ИНТЕРЕСУВАТ. ЗА НАС Е ВАЖНО, ЧЕ МЪРТВИЯТ БЛИЗНАК СЕ НАМИРА НА БЛУЖДАЕЩА ПЛАНЕТА, ПРИНАДЛЕЖАЩА НА ТАЗИ ДВОЙНА СИСТЕМА. ПЛАНЕТАТА Е САМО ЕДНА. НАРИЧА СЕ БЛУЖДАЕЩА, ЗАЩОТО ОРБИТАТА Й ИМА ФОРМАТА НА ЦИФРАТА ОСЕМ, И ТЯ ОБИКАЛЯ КАКТО ОКОЛО АЛФА-A, ТАКА И ОКОЛО АЛФА-B. ПРАВИ ТОВА С НЕОБИЧАЙНАТА СКОРОСТ ОТ ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН КИЛОМЕТРА В СЕКУНДА, ДВИЖЕЙКИ СЕ ПО ЕКСЦЕНТРИЧНАТА СИ ОРБИТА, ТЯ МИНАВА КАТО КОМЕТА МНОГО БЛИЗКО И ДО ДВЕТЕ СЛЪНЦА. НО ЗА РАЗЛИКА ОТ КОМЕТИТЕ, ТЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТКЪСНЕ ОТ ОРБИТАТА СИ. ГРАВИТАЦИОННИТЕ ПОЛЕТА НА АЛФА-A И АЛФА-B ПОСЛЕДОВАТЕЛНО Я ПРИХВАЩАТ И ЗАДЪРЖАТ. СЕГА ТЯ СЕ ПРИБЛИЖАВА КЪМ АЛФА-A — ЗВЕЗДАТА ТОЧНО СРЕЩУ НАС, И ТРЯБВА ДА ДЕЙСТВАМЕ БЪРЗО, АКО ИСКАМЕ ДА СЪЖИВИМ МЪРТВОТО ТЯЛО…“

— Ако искаме какво?!… — На Хедрок му се стори, че не е чул добре.

Не получи отговор, но и нямаше нужда от него. Облегна се изморено в креслото си и се замисли: „Но, разбира се, било е ясно още от самото начало. Аз мислех, че те ще се опитат да установят някаква връзка между живото и мъртво тяло, но съм се заблуждавал, изхождайки от убеждението, че един човек, който е мъртъв от два дни, не само е мъртъв, ами вече се и разлага.“

Започваше да изпитва страхопочитание. От хиляди години се опитваше да продължи живота на хората поне до някакво подобие на безсмъртието, което той по някакво невероятно стечение на обстоятелствата бе постигнал за себе си. Ето че сега бе срещнал същества, които не само бяха решили този проблем, но можеха в добавка да възкресяват и мъртвите.

Странно, но откритието почти му отне надеждата, че ще може някак да оцелее, противопоставяйки се на намеренията им да го убият. От известно време се опитваше да открие изход, основаващ се на изключително логичния им подход към екзистенциалните проблеми. Но въпреки че това все още изглеждаше единствената възможност за спасение, тя бе станала малко вероятна. Научните им постижения правеха резултата съмнителен.