Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 113

„ЧОВЕКО, НЕ НИ ПРИНУЖДАВАЙ ДА ТЕ УНИЩОЖИМ“.

Беше очаквал някаква намеса, дори се бе стегнал вътрешно за мисловния удар. Случилото се бе много по-различно. Мисълта на пришълците бе странно немощна. Изглеждаше някак далечна. Хедрок с удивление разбра: такава бе действителността. Вероятно миналия път те бяха успели да установят над него пълен контрол и затова комуникацията бе така кристалночиста и непоносимо мощна. Сега се опитваха да се докоснат до съзнанието му отвън. Положението му непрекъснато се подобряваше. Паякообразните, изглеждали му доскоро толкова всемогъщи, сега приличаха на спукан балон. Четиристотинте им кораба се бяха превърнали в един. Свръхчовешкият им контрол над него вече не изглеждаше чак толкова впечатляващ. Нямаше никакви съмнения, че заплахата им да го унищожат е само на физическо ниво. Вероятно имаха предвид, че ще използват някакъв вид енергия, излъчена под формата на концентриран лъч.

Те вече не доминираха цялата му нервна система, но това в никакъв случай не ги правеше по-малко опасни. Трябваше да играе крайно внимателно и да не пропуска удобна възможност. Изчака и след малко долови мисъл, насочена към него:

„ВЯРНО Е, ЧЕ УСПЕШНО СЕ ОСВОБОДИ ОТ КОНТРОЛА ВЪРХУ СЪЗНАНИЕТО ТИ И ЧЕ СЪЩЕСТВУВА САМО ЕДИН КОРАБ. ОБАЧЕ НИЕ ИМАМЕ ДРУГА ЗАДАЧА ЗА ТЕБ, ПОРАДИ КОЕТО ОЧАКВАМЕ СЪТРУДНИЧЕСТВО. АКО ОТКАЖЕШ, ЩЕ БЪДЕШ НЕЗАБАВНО УНИЩОЖЕН.“

— Естествено — отговори Хедрок, който имаше зад гърба си дълга история на успешни сътрудничества. — Ще направя каквото се изисква, стига услугата ми за вас да не включва разчленяването на собственото ми тяло.

„ТОВА, КОЕТО ИМАМЕ ПРЕДВИД — дойде прецизният отговор, — Е ПО-НАТАТЪШНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЕТИВНИТЕ ВЪЗПРИЯТИЯ ПРИ БЛИЗНАЦИТЕ НИЙЛАН. ПОНЕЖЕ ТИ УСПЯ ДА УСТАНОВИШ ВРЪЗКА, ДОКАТО СЕ НАМИРАШЕ ПОД НАШ КОНТРОЛ, НЯМАМЕ НУЖДА ОТ БЛИЗНАКА НА ЗЕМЯТА И ЩЕ РАБОТИМ ПОСРЕДСТВОМ ТЕБ. НЯМА ДА ПОЧУВСТВАШ БОЛКА, НО ТРЯБВА ДА СЕ ПОДЛОЖИШ НА ИЗСЛЕДВАНЕ.“

— Но аз чух един от вас да казва, че Джил е мъртъв — протестира Хедрок. — Беше преди да ме върнете на Земята. Как мога да вляза във връзка с мъртъв човек?

Отговорът беше леденостуден.

„ОСТАВИ НА НАС ЗАДАЧАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА КЛЕТКИТЕ. ЩЕ СЕ ПОДЛОЖИШ ЛИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ?“ Хедрок се поколеба.

— Ще ме оставите ли жив… после?

„ЕСТЕСТВЕНО НЕ.“

Беше очаквал подобен отговор, но той въпреки това му подейства като шок.

— Не разбирам как очаквате от мен да ви сътруднича при тези условия — възрази той.

„ЩЕ ТЕ ПРЕДУПРЕДИМ ЗА МОМЕНТА НА ТВОЯТА СМЪРТ. ТОВА ЩЕ ТИ ДОНЕСЕ ЕМОЦИОНАЛНАТА ВЪЗБУДА, КОЯТО Е ТОЛКОВА СКЪПА ЗА ТЕБ, И ТАКА ЩЕ УДОВЛЕТВОРИМ ИЗИСКВАНИЯТА ТИ.“

Хедрок не отвърна нищо. Започваше да му става интересно. Тези чудовища мислеха, че проявяват грижа за нуждите на човешките нерви, като съобщят на избраника си, че е дошло време да умира. Явно още не бяха стигнали до дълбините на човешката душа. Струваше му се невероятно, че някой може така дълбоко да се заблуждава. Интелектуалният подход на тези същества към живота и смъртта явно можеше да се окачестви като стоицизъм, ако не и нещо повече. Вместо да ухапе ръката, протегнала се да отнеме живота му, всеки отделен паяк вероятно разглеждаше възможностите за спасение и след като не намереше такива, се примиряваше със смъртта.