Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 96

Непосредствено след противопоставянето си на Джеерис лорд Рогар не можел да мисли почти за нищо друго освен за унижението, което понесъл. Първият импулс на негово благородие бил да се върне при Драконов камък с повече хора, достатъчно, за да надвият гарнизона на замъка и да се реши ситуацията силово. Колкото до Кралската гвардия, лорд Рогар напомнил на съвета, че Белите мечове са се заклели да отдадат живота си за краля и „ще се радвам да им дам тази чест“. В крайна сметка само кралица Алиса успяла да проникне през гнева на негово благородие и да го откаже от тази глупост.

— Моя любов — казала тя тихо, — моите деца яздят дракони, а ние не.

Кралицата регент не по-малко от своя съпруг желаела припреният брак на краля да бъде разтрогнат, защото била убедена, че новината за него щяла отново да настрои Вярата срещу Короната. Страховете ѝ се разпалвали от септон Матеус; далече от Джеерис и спокоен в знанието си, че устните му нямало да бъдат зашити, септонът отново намерил дар слово и не говорел почти за нищо друго освен как „всички благоприлични хора“ щели да осъдят кръвосмесителния съюз на краля.

Ако Джеерис и Алисан се били върнали в Кралски чертог навреме за отпразнуването на новата година, както се молела кралица Алиса („Ще им дойде умът и ще се разкаят за тази глупост“, казала тя на съвета), помирението щяло да бъде възможно, но това не се случило. Когато две седмици дошли и отминали, а после други две, и кралят все още не се появявал в двора, Алиса заявила намерението си да се върне на Драконов камък, този път сама, и да помоли децата да се върнат у дома. Лорд Рогар ядосано забранил това.

— Ако се върнеш да му пълзиш там, момчето никога вече няма да те послуша — казал той. — Поставил е собствените си желания над доброто за владението и това не може да се позволи. Искаш ли той да свърши като баща си?

И тъй кралицата се огънала пред волята му и не го сторила.

„Че кралица Алиса желаеше да направи правилното нещо, никой не бива да се съмнява — написал септон Барт години по-късно. — За жалост обаче тя като че ли често се объркваше кое може да е правилното. Желаеше над всичко да бъде обичана, да ѝ се възхищават, да я възхваляват, копнеж, който споделяше с крал Енис, първия ѝ съпруг. Един владетел обаче трябва понякога да прави неща, които са необходими, но непопулярни, макар да знае, че със сигурност ще последват упреци и осъждане. Тези неща кралица Алиса рядко можеше да си наложи да прави.“

Дните отминавали и ставали на седмици, седмиците на по две, докато сърцата се втвърдявали и хората ставали все по-решителни от двете страни на залива Черна вода. Момчето крал и малката му кралица оставали на Драконов камък в очакване на деня, когато Джеерис щял да вземе управлението на Седемте кралства в собствените си ръце. Кралица Алиса и лорд Рогар продължавали да държат юздите на властта в Кралски чертог и да търсят начин да разтрогнат брака на краля и да отклонят бедствието, което със сигурност щяло да връхлети. Освен на съвета не казвали на никого за случилото се на Драконов камък, а лорд Рогар заповядал на хората, които ги придружили, да не проговарят нито дума за това, което са видели, под страх да не загубят езиците си. След като бракът бъдел анулиран, разсъждавал негово благородие, щяло да е все едно, че изобщо не се е случвал, за повечето във Вестерос… стига да останел таен. Докато съюзът не бъдел консумиран, все още можело лесно да се отмени.